Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Следващия ден обаче всичко им беше съобщено, Лола получи поредната двойка по тригонометрия, родителите й забраниха да излиза и тя изпадна в дълбоко отчаяние. Животът й в България не вървеше никак добре. Смятаха я за лошо, „евтино“ момиче, училището беше ужасно, родителите й не я разбираха. Забраниха й да вижда Любо, както и да излиза. Това вече не се издържаше.

Взе шишенцето с приспивателни на майка си, отиде на училище и изгълта цялото му съдържание през първия час. Към третия спеше дълбоко на последния чин, където я бяха сложили съучениците й, опитвайки се да я прикрият. Как никой от учителите не забеляза, че нещо не е наред с нея цял ден, беше мистерия. На края на петия час една от съученичките й я завлече в дома си, където, за да я съживи, й изля чаша с коняк „Слънчев удар“ в гърлото и топеше лицето й в студена вода. Грижата й беше много мила, но едва ли можеше да се направи нещо по-погрешно. На практика тя беше създала в организма на Лола коктейла, от който беше умряла Мерилин Монро - алкохол и приспивателни. След това довлече Лола до дома й и я предаде в ръцете на ужасените Стефан и Маруся. Внезапно в съзнание, вероятно от стреса, че се намира в собствения си дом с родителите си, Лола се събуди и обяви драматично, че иска да умре. Да я оставят на мира и просто да умре. След което отново заспа дълбоко. В паника Маруся настоя да я закарат в Правителствена болница, не в Пирогов, за да не се разчуе. Там обаче им казаха, че трябва да бъде закарана в Пирогов, за да бъде регистриран случаят от милицията. Щом пристигнаха, сестрите я метнаха в инвалидна количка и един лекар изненадващо й наби няколко яки шамара, което я събуди достатъчно, за да се възмути. Никога през живота си не беше удряна, а сега не стига, че умираше, а и я биеха. После лекарят навря маркуч в устата й, през който вля вода и въглен, и Лола повърна. От там я закараха в отделението по токсикология, където я сложиха на системи. Лола се събуди след три денонощия тежък и непробуден сън.

В огромната грозна стая с решетки на прозорците имаше двайсет легла, на които лежаха жени на възраст между шестнайсет и осемдесет години. Лола се събуди тотално отчаяна от себе си. На леглото срещу нея лежеше студентка от ВИТИЗ, безнадеждно влюбена в Крикор Азарян и решила да умре заради несподелените си чувства. На друго легло неспирно говореше сама на себе си баба на около седемдесет години, която беше напръскала стаята си с „Мухозол“ и беше легнала да спи с намерението да не се събуди повече. Това беше третият й опит за самоубийство. Една жена беше в безсъзнание и непрекъснато стенеше. Била с разбито сърце от невъзможна любов. Не млъкна и трите денонощия, докато Лола беше там. Едно много дебело момиче беше пък опитало да се самоубие, защото беше дебело.

Лола стана с треперещи крака, за да се поразходи, и се озова в компанията на двама цигани от мъжкото отделение по токсикология, които гордо й разказаха, че са тук за трети път, защото пак изпили по две бутилки мастика. Ах, тази гнусна мастика! Никога повече нямаше да близне, майка й и баща й бяха прави!

Пратиха я на психолог, разговорът беше спокоен и интересен, тя се чувстваше напълно празна, не беше умряла, но като че ли чувствата й бяха мъртви. Не знаеше какво ще разбере за нея симпатичният възрастен лекар и какво щеше да каже на майка й. Чувстваше се по-виновна и самотна от всякога. В пълно мълчание, за да не се обвиняват взаимно, Маруся и Стефан чакаха пред кабинета. Маруся изглеждаше много уплашена.

- Какво мислите, професор Динов? - нетърпеливо попита тя, когато влезе в кабинета. Лола искаше да потъне вдън земя. Това място беше ужасно, грозно, миришеше на лошо, всички около нея бяха чужди хора, какво можеше да разбере този професор за отчаяние то й от един разговор.

- Мери, спокойно, професорът ще ни каже всичко - Стефан се опита да прикрие притеснението си.

Професорът се усмихна.

- Дъщеря ви е добре, нищо й няма. Много е чувствителна, трябва малко повече време да прекарвате заедно.

Стефан наведе виновно глава, Маруся прехапа устни и нервно извади цигара.

- Може ли?

- Разбира се! Би ли ни оставила за малко насаме, Лили?

Лола се върна в стаята и легна, загледана във високия прозорец, през който нямаше как да се избяга. Токсикологията не се заключваше, но атмосферата беше като в лудница. Искаше й се да изчезне завинаги. Никой не я разбираше. Разплака се от отчаяние. Защо го беше направила? Защо никой не я обичаше? Защо никой никого не обичаше? Видя, че майка й се приближава, и избърса сълзите си. Маруся седна на леглото и я прегърна, без да казва нищо. След като я пусна, Лола видя, че тя също плачеше.