Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Вместо да ми четеш откъси от „Манифеста“, вземи го научи, за да си оправиш успеха! Сега ме остави на мира, защото трябва да излизам!

Лола й се изплези зад гърба. Вече не можеше да я понася. Премахването на семейството звучеше неочаквано добре. На нейното. За семействата на другите не знаеше, но беше започнала да намразва майка си и баща си. Колкото до буржоазното семейство, семействата на френските й съученици изглеждаха по-сплотени от тези на българите. Чуваше все по-често в разговорите вкъщи коя на кого е любовница, кой министър с коя секретарка спи, другарите от ЦК имали любовници актриси от Народния театър, а и другарите и актрисите си имали семейства, дори Тодор Живков много си падал по актрисите, давал им апартаменти и коли, но имало една, която хем била добра актриса, хем била толкова вярна на Партията, че я направил член на ЦК.

Лола се зачете по-внимателно в Маркс и Енгелс и разбра, че те искат жените да са равни на мъжете, т.е. всеки да прави секс с когото си поиска, когато си поиска. Това й се видя справедливо. Нямаше причина мъжете да са по-свободни, още повече че жените вече работеха и изкарваха пари колкото тях. Например майка й. Явно майка й следваше тази философия и вече не принадлежеше на семейството. Също така напълно трезво проумя, че баща й не само не харесваше комунизма, но направо го ненавиждаше и полагаше огромни усилия да прикрива неприязънта си към всичко, свързано с него. Всъщност той и баба Анастасия искаха семейството им да е като буржоазно, въпреки че и двамата подкрепяха майка й да има успешна кариера и да изкарва пари. Това леко обърка Лола, но си каза, че комунистическото семейство, в което всеки е свободен да прави каквото ще, е по-забавно. Така или иначе обаче, получаваше само двойки и тройки по всичко свързано с идеология, а родителите й все повече й изглеждаха като двама отчаяни лицемери.

Мина една ужасна учебна година, в която, поради нежеланието си да се съобразява с правилата, Лола презря учителите си и училището, година, в която се почувства повече чужденец в родината си, отколкото във Франция. Успехът й беше кошмарен, нямаше го влюбения в интелекта й мосьо Льо Моан, който четеше развълнувано пред класа анализите й на творбите на Рембо или Юго. Беше задължена да учи физика, химия и математика, които ненавиждаше, защото не разбираше с какво те щяха да бъдат полезни за бъдещето й. Родителите й плащаха за частни учители с надеждата, че те ще се справят с тоталния провал на дъщеря им, а тя, осъзнавайки безсмислието на всичко това, обяви война на всички и започна да прибира парите от уроците, като лъжеше, че ги посещава. Времето за уроци минаваше или в шляене по улиците на София, или в срещи с приятели в сладкарница. Започна редовно да бяга от училище, да ходи на лекар и да се преструва на болна за медицински бележки, изобщо по най-бързия начин се научи да лъже перфектно и учители, и родители.

Новата й страст бяха ските и от вечерта тайно изнасяше екипа си и го скриваше заедно със ските в мазето. Като се преструваше, че отива на училище рано сутринта, махаше престилката, преобличаше се бързо в мазето, оглеждаше се да не я види някой познат и тичаше до трамвая със ските на рамо. После на автобуса за „Щастливеца“, а от там - на пистите с любимия си ски-инструктор Данчо, в който беше влюбена. Данчо обаче беше 35-годишен и искрено се забавляваше с 15-годишната Лола, която караше като луда по Стената, развяла пуснати коси, за да го впечатли. Страшно си падаше по него, а той й се дърпаше и не искаше да се целуват. Правеше максимален брой спускания, като си гледаше часовника, за да не закъснее да се „върне от училище“, и в ранния следобед се прибираше в София. Отново се преобличаше в мазето със синята си престилка с бяла якичка и се прибираше вкъщи „ни лук яла, ни лук мирисала“. Баща й винаги се подиграваше с тази поговорка, която издавала просташкия манталитет на комуниста.

- Наял се с лук до червената фуражка, а лъже, че не е ял. Селяни жалки, смърдите - казваше Стефан и дъщеря му попиваше презрението му с огромно удоволствие.

- Тези селяни изпратиха теб и дъщеря ни в Париж. Бъди поне малко благодарен - изсъскваше в отговор Маруся.

- Ако тези селяни не бяха изклали българската интелигенция, ти щеше не само да живееш три години в Париж, а щеше да следваш или там, или във Виена, или в Лондон, не слушай глупостите на майка ти.

Лола отегчено се опитваше да напусне полесражението, но майка й я хващаше за ръката с желязна хватка.