Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Първото й лято в България след завръщането й от Париж беше бурно и интересно. За пръв път отиде с родителите си, или по-точно с баща си, защото майка й се оправда с извънредно много работа, на станцията на Министерството на външните работи, където се запозна със Симеон. Той беше „батко“, цели 2 години по-голям от нея. Все още не се беше целувала с момче истински, само беше получавала някакви бегли целувки по бузата. Баткото си падна по нея страхотно и така се случи първата целувка с език. Романтиката на топлия въздух, наситен с аромат на смокини, звездното небе и лекото разбиване на вълните в брега не можаха да компенсират неумението на целувача, който също беше начинаещ. Лола не можеше да повярва колко гадна беше тази целувка. Половината й лице беше олигавено, все едно, че беше целувала медуза. Езикът му й се видя прекалено дебел и лигав, мърдаше като някакъв гол охлюв и желанието му да го разхожда из всички кътчета на устата й я отблъсна невъзвратимо. Беше отвратително и непоносимо.

Преди да я целуне, Лола много си падаше по Симеон; той беше възпитано момче с дебел глас, лунички и ситно къдрава коса. В йерархията на „големите“, т.е. пуберите от станцията, той се ситуираше добре, защото имаше много печен голям брат. „Печен“ беше нова дума за Лола, която се оказа отлична ученичка по жаргон. Разхождаха се из лозята, държаха се за ръце по тъмните алеи, той разтреперано я прегръщаше на пясъка на плажа, точно пред лунната пътека, а на нея й харесваше, че се осмелява да я прегърне. Беше кавалер. Но всичко се изпари в момента, в който в устата й се беше забил топлият му, неспособен да се контролира език. На следващия ден след целувката Лола започна да го избягва из станцията. Нямаше къде да се скрие, но Симеон разбра, че втора целувка няма да има, и беше видимо съкрушен. На всичкото отгоре за негова зла беда Лола беше току-що приета във Френската, а той беше батко в по-горен клас от нея и трябваше ежедневно да се сблъсква не само със студенината й към него, но и с тълпата обожатели, сред които Лола явно се чувстваше прекрасно. Тя не сподели с майка си и баща си за кратката си афера със Симеон не защото беше тайна, а защото изведнъж тримата започнаха да живеят някакви съвсем отделни животи. Явно Лола беше пораснала, а родителите й рязко се бяха отделили в две отделни планети.

Нямаше и следа от времената преди Париж, когато Стефан и Маруся намираха време да са заедно. Маруся разбираше, че дъщеря й расте и се изплъзва все повече от контрола й, виждаше, че вече има ухажори, но не смяташе, че Лола имаше нужда от съвети или от помощ, а Анастасия пък внезапно остаря в очите на внучката си. Тя, жената, познаваща истинския живот, не това подобие на живеене в България, й беше казала, че трябва да спре да се държи глупаво. Явно вече беше твърде извън времето, за да й споделя сърдечните си истории.

След като се прибраха от морето, Симеон я търси по телефона няколко пъти и баба й я скри по настояване на Лола. Симеон отчаяно звъня поне десет пъти, докато най-накрая разбра, че беше безсмислено. Лола усети моментно чувство за вина, което бързо прогони. В края на краищата толкова много момчета я харесваха.

Анастасия чудесно вършеше работата на секретарка, въпреки че се опита да обясни на Лола, че криенето не е възпитано, вероятно има цивилизовани начини да обясни на момчето, че вече не го харесва. Лола я изслуша, разговорът влезе от едното й ухо и излезе през другото. Нямаше никакви скрупули да се крие от мъжете, които не харесваше. Когато си паднеше по някого, беше готова на всичко, за да го завоюва, и нямаше никакви задръжки. Същото обаче важеше и за моментите, когато гаджето й писнеше. Начинът на отхвърляне беше безмилостен. Понякога вдигаше телефона, знаейки, че я търси отхвърленият за момента обожател, и слушаше мълчаливо отчаяното „ало, ало“. Чувството за вина мигновено биваше изместено от нежеланието да се сблъска със собственото си лицемерие. Определено беше дъщеря на майка си.

Анастасия наблюдаваше внучката си загрижено. Самоконтролът напускаше все повече Лола, отстъпвайки пред неясната, неразчертана и необяснена от никого територия на любовта, която ставаше все по-важна за нея. Алчно търсеше изчезналата любов на родителите си в момчетата, а Маруся и Стефан бяха твърде заети със себе си и изобщо не забелязваха какво се случваше с дъщеря им. Известно време Стефан се опитваше да принуди жена си да се прибира навреме, като даваше личен пример, но тя не обърна никакво внимание на усилията му. Лола обаче забеляза, че баща й чакаше Маруся до късно през нощта, зачетен в любимия си Джон Ъпдайк, който отлично разказваше за разпада на семейните отношения. Семействата явно се разпадаха еднакво и в България, и в Америка.