Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Това е резултатът от възпитанието ти. Дъщеря ти се държи с мен без грам уважение!

- Да не започваме разговор, в който дъщеря НИ се превръща в дъщеря ТИ, защото тя е права. Много пиеш и се прибираш по никое време, нямаш никакво време за нея.

Маруся се задъха от злоба, защото знаеше, че Стефан е прав, но не можеше да го признае. Той вече беше пречка в живота й. Тя се чувстваше в капан и в този капан, изглежда, че дъщеря й беше на страната на баща си. За миг не знаеше какво да отговори.

- Намери си любовница и не ме занимавай със себе си.

- Моля?! Аз говоря за дъщеря ни, Маруся, и за твоя проблем с алкохола, дума не съм казал за себе си. Погледни й бележника! Оценките й вървят надолу!

Маруся си грабна чантата, тресна вратата и излезе, без да каже дума. Лола се гледаше в огледалото в стаята си и тъгата в очите й беше изместена от ярост. Ярост срещу майка й, баща й, всичко, което пречеше на щастието й.

С всеки изминал ден ставаше все по-отвеяна, все по-затворена и все по-красива. Вървеше по „Раковска“ като победител, а всъщност прикриваше чувството за дълбока загуба, което беше погълнало живота й. Растеше все по-необуздано и правеше всичко, за да изглежда провокативно. Анастасия се опитваше да я накара да се носи по-скромно, да прикрива все по-големите си гърди, а не да ги подчертава, като ходи без сутиен, но Лола беше като обладана от единственото развлечение, което й доставяше удоволствие - да вижда подивелите погледи на мъжете. Бяха неспособни да се контролират пред нея, тя веднага го забелязваше по ерекцията в джинсите им. Моментът, в който забележеха циците й, а това беше винаги първото неизкоренимо впечатление на всеки мъж, срещнал Лола, те мечтаеха само за едно. Циците й да са в ръцете им. И й го казваха директно.

„Леле, Лола, надървих се... страхотна си...“, или „Лола, не издържам, моля те, искам да те... ох, не мога бе, махни се да не те виждам!“

Лола се хилеше, беше й забавно да вижда ефекта от тялото си в джинсите им, знаеше, че не лъжеха, но постепенно разбра, че любовта не е игра, или, ако беше игра, тя я печелеше по леко нагарчащ начин.

По история беше задължително да прочете „Комунистически манифест“ на Маркс и Енгелс. Препрочиташе дългите, засукани изречения по няколко пъти, зa да се опита да разбере за какво говореха. Най-важното, което разбра, беше, че двамата брадати философи противопоставяха света, такъв, какъвто го беше живяла във Франция, срещу света, такъв, какъвто го живееше в България. Мисленето им беше чуждо и неразбираемо. Не разбираше с какво онзи свят беше по-лош от този, в който живееха, защо беше хубаво да има забранена музика, книги, мода, филми, защо беше лошо да гледаш американско изкуство, което приличаше понякога на руско или българско изкуство, и защо техните дрехи бяха по-хубави от нашите. Защо там се продаваха страхотни парфюми, а тук имаше само руски и тук-там по някой френски. Защо трябва да имаш връзки с лафкаджийки, за да си купуваш хубави неща. Защо тя трябваше да е равна с лафкаджийките и това да я кара да се чувства щастлива. И съвсем не разбираше какво искаха да кажат за жените и брака. Блъскаше си главата над свръхдосадния „Манифест“ и й идваше да се застреля от скука, досада и неприязън. Спомняше си с носталгия лицея в Париж, където пишеха малки сценарии с теми като „Разговор между каубой и хипи“. Не можеше да научи нищо от гадния „Манифест“, просто мозъкът й отказваше да го приеме и това отново щеше да й коства неприятности с учители и родители заради лошите бележки. Нищо не разбираше от разсъжденията за семейството, но й харесваше изречението за експлоатацията на децата от родителите им. Каза на майка си на шега, че се чувства експлоатирана, и тя й се скара. Лола вървеше след майка си, четеше откъс от „Манифеста“ и се хилеше.

- Премахване на семейството! Дори и най-радикалните се възмущават от това гнусно намерение на комунистите.

Върху какво почива сегашното, буржоазното семейство? Върху капитала, върху частното присвояване. Напълно развито, то съществува само за буржоазията; но то намира своето допълнение в принудителното безбрачие на пролетариите и в публичната проституция.

Буржоазното семейство, разбира се, ще отпадне с отпадането на това негово допълнение, а двете заедно ще изчезнат с изчезването на капитала.

Или вие ни упреквате, че ние искаме да премахнем експлоатацията на деца от техните родители? Ние признаваме това престъпление.

Маруся най-накрая измъкна книгата от ръцете й и я запокити ядосано.