Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Това бяха момичета, които не знаеха нито какво е свобода, нито някога бяха чувствали властта да усещаш нечий кур - стряскащо звучаща дума, която току-що беше научила - да става все по-твърд и голям в ръката ти. Никой не искаше да разкопчава престилките им задъхано, нито ги чакаше с мотор след училище, както първото й сериозно гадже Любен, нито пък знаеха какво е да си в стаята му с огромни колони, от които звучат „Хот Чоколет“, и той да сложи ръката ти върху издутината на джинсите си.

„Какво, по дяволите, трябва да направя сега?!“, стреснато се запита Лола, знаейки, че от нея се очаква да знае какво да прави. Баба й Анастасия не й беше казвала нищо за това, само й беше обяснила за женските органи и репродуктивна система, както и как се забременява, за части от секундата Лола разбра, че няма как да забременее от държане на нечий кур, и реши да действа.

Хвана члена на Любо, който гледаше какво прави с леко съмнение, и започна да движи ръката си нагоре-надолу, умение, което не се учеше нито в училище, нито вкъщи. Любо изведнъж каза, че трябва да го лапне, „както прави твоята приятелка Ваня“, което за Лола беше изненадваща информация. Първо, това се лапаше - гадост!!! Второ, Ваня го беше лапала! Хм, Ваня не изглеждаше като момиче, което лапа курове, но явно Ваня имаше таен живот, за който никой в училище не знаеше. Лола обаче отказа. Не изглеждаше нито вкусно, нито привлекателно, беше основно озадачаващо. Защо трябва да се лапа, а после да се смуче?! Явно се налагаше, но не сега, и тя отказа категорично да е като Ваня. Чувстваше се адски неловко, на чужда територия, малка, само на петнайсет години. Майка й не й беше казвала нищо за подобна ситуация, а Маркс и Енгелс никъде не описваха точно как трябва да се прави секс. В „Манифеста“ никъде не пишеше нищо за лапане.

Маруся беше отзована от Париж точно преди началото на часовете по сексуално възпитание в училището на Лола. Тези часове никога не се случиха и дъщерята на партизанина никога не обясни на дъщеря си нещо повече, освен че е необходимо много да внимава с мъжете и да не им се дава, защото ще стане „евтино момиче“. Сексът трябваше да се прави, когато порасне, само с човек, който истински я обича, а не някой безотговорен пикльо, което се видя твърде далечен и неясен срок за Лола. В момента тя разполагаше само с безотговорни пикльовци, но категорично отказваше да се чувства евтина.

Така или иначе, Любо се примири с отказа на Лола да му го лапне и смуче и продължи да ходи с нея, но намираше по-големи от нея момичета да вършат това, което тя не искаше. Това изобщо не убягна на Лола и силно я подразни, за пръв път почувства ревност, но нищо не можеше да направи, пък и беше ясно, че той харесваше нея най-много. Любо беше на осемнайсет години, виждаше й се много умен и винаги имаше много пари, неизвестно откъде. Родителите му не бяха богати, живееха в скромен апартамент в квартал „Изток“, обзаведен с обичайните секции и соц мебели. Двамата ходеха на ски на Боровец, той плащаше за лифта, после обядваха в ресторанта срещу Стената. Маруся никак не го харесваше, беше прекалено голям и хитър за Лола.

Един ден Любо се обади на Лола, че иска да мине да се видят. Носеше бутилка с мастика, питие, което тя не беше пила никога, въпреки че тайно беше опитала всички алкохоли в барчето на баща си. Стефан и Маруся не пиеха мастика, тя беше за простолюдието. Освен мастиката, Любо носеше и тежък найлонов плик. Подаде й плика и й каза да го скрие у тях за една вечер. Тя се зачуди къде и го мушна зад бутилките, там, където навремето баща й криеше „Бодался теленок с дубом“, но преди това го отвори да види какво има вътре. Беше пълен с пачки от по 20 лева, покрити с вестник „Работническо дело“. Това моментално й хареса. Любо беше някакъв бандит, който боравеше с много пари. Вероятно чейнчаджия, си помисли Лола и го разцелува възбудено.

Чейнчаджийте бяха презирани в нейното семейство, както и в цялото общество. Те незаконно обменяха долари за български левове, навъртаха се около чужденци и не работеха в учреждения от 8 до 17 часа. Любо винаги имаше долари и това беше опасно. Двамата отиваха в Кореком и си купуваха цигари „Ротманс“, уиски „Джони Уокър“ и някакъв малък подарък за Лола, шоколад или сенки за очи. Този ден обаче неизвестно защо Любо беше донесъл не уиски, а мастика. И двамата започнаха да пият и да се натискат на фона на Дона Съмър, която пееше „I Feel Love“. Анастасия дискретно почука на вратата на хола, Лола се показа зачервена и с разширени зеници, като оправяше косата си. Баба й я помоли да приключва с гостито, вече беше късно. Лола й каза „Добре“ и заключи вратата след нея. Напиха се ужасно. Това беше първото й напиване, заради което дълги години след това бягаше панически от миризмата на мастика. В един момент баба й затропа заплашително на вратата на хола, но Лола не отвори. По някое време през нощта Любо си тръгна и Лола се измъкна на пръсти, за да се прибере в стаята си, залитайки, а после отиде да повръща. Баба й вече спеше, или поне се преструваше на заспала. Маруся и Стефан бяха неизвестно къде.