Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Баща й чакаше, а майка й не се прибираше и това отново разби сърцето на Лола. Най-накрая на Стефан му писна. Разбра, че нещата са във фаза, в която всеки ще се спасява поединично и трябва да мисли за себе си. От един момент нататък родителите й започнаха да се надпреварват кой ще се прибере по-късно нощем. Анастасия не заспиваше, докато не чуеше стъпките и на единия, и на другия. Лежеше с отворени очи в тъмнината на спалнята си, все по-тревожна за всички. И трите й деца се раздалечаваха мълчаливи и вглъбени в нещастието си, преживяваха лични кризи, затъваха в тях все по-явно всеки ден.

Отстрани изглеждаха перфектно. Благодарение на общественото положение на Маруся Стефан беше приет обратно на работа в проектантското бюро и моментално беше получил държавна поръчка за проект. Отлично знаеше, че това нямаше как да му се случи, ако не беше зет на Цеко Доков, и му беше изключително неприятно, но нямаше друг избор, освен да мълчи.

Маруся си беше донесла страхотни тоалети от Париж - костюм от петролносиня фина кожа, виненочервени ботуши със златни шпори, тесни поли от най-фина вълна, малки, тънки кожени коланчета в цветовете на полите й, копринени блузи, елегантни чанти и обувки към тях. Всичко беше избрано от Стефан. Блестеше в бежово, заметната с палто от убити от баща й лисици, или в червено поло, сива плисирана пола и сиво палто с черен кожен колан и черни кожени копчета. Хората по „Хан Крум“ я гледаха шашардисано, беше като излязла от западно списание, такива жени не се срещаха в България. Стоките в магазините бяха груби, еднотипни, ограничени модели, грозни кройки, лошо ушити, неестетични. Единствено в ЦНСМ можеха да се намерят по-елегантни неща, произведени от „Рила“ или от някакъв заблудил се италианец Роко Бароко, който, кой знае как, се беше излъгал да търгува с комунистическа България. Вероятно модата беше претекст за шпионаж и той също беше вербуван от нечии тайни служби. От време на време в ЦНСМ ставаше почти бой за лимитираните бройки от хубави и модни дрехи, като в крайна сметка почти нищо не оставаше за тези, които нямаха приятелки продавачки или връзки с шефовете на магазина. Маруся не с смесваше с освирепялата да се докопа до нещо свястно женска тълпа. Нямаше нужда от всичко това, защото беше облечена за години напред директно от Париж.

Стефан и жена му бяха обект на завист от мъже и жени в проектантското бюро, както и във Външно министерство. Единствено тъстът не беше щастлив от метаморфозата на дъщеря си. Хем я харесваше и беше горд с елегантността й, хем в това имаше нещо нередно. Не можеше дори и пред себе си да го изрече, но всичко по нея беше предателско. Ганка не смееше да каже нищо, освен по едно: „Стига си се втелявал, радвай се на детето си, че колегите й ще я изядат от злоба...“, и се възхищаваше на начина, по който Маруся се беше научила да говори френски. Маниерите й бяха станали по-изтънчени, цялата беше станала толкова фина, все едно, че не им беше дъщеря, но я гледаше с тайна гордост. Единственото, което я притесняваше, беше, че „пийваше“ малко повече, изглежда, беше наследила от баща си слабостта към чашката. На Лола също не убягваше, че сутрин, когато майка й я целуваше за добро утро, дъхът й винаги миришеше на уиски. Очите й често бяха зачервени, беше мрачна и некомуникативна до момента, в който не хванеше чашата с алкохол. Тогава старата Маруся се появяваше отново усмихната и весела.

Един ден Лола се мота дълго из стаята си, подготвяйки се да опита да каже на майка си какво мисли за пиенето й. Сърцето й биеше учестено, не искаше да я обиди, страхуваше се за нея.

- Мамо, всяка сутрин ми миришеш на алкохол... Не е хубаво за теб да пиеш всеки ден! Тревожа се за теб!

Маруся я беше погледнала стреснато, без да знае как да реагира. Забележката на Лола беше неочаквана. Стефан четеше вестник, пиеше сутрешното си кафе и се правеше, че не чува.

- Няма страшно, миличко, аз не пия много - излъга Маруся и прегърна дъщеря си, и веднага я пусна притеснена, че Лола отново ще подуши алкохолния й дъх.

- Може би трябва да се вслушаш в детето, разсипваш здравето си - студено каза Стефан, без да вдига глава от вестника. Маруся побесня за части от секундата.

- Това тук някакъв заговор ли е?! Я ме оставете на мира! Работата ми е толкова натоварена, че...

- ...нямаш време да се прибереш вкъщи една вечер за вечеря, поне една... - отчаяно я прекъсна Лола и излезе от кухнята разплакана. Маруся погледна Стефан с ненавист, той отговори на погледа й със студенина.