За важния й рожден ден, нейните sweet sixteen, Иван й подари красива сребърна гривничка. Майките им бяха приятелки и бяха запазили маса в един от най-хубавите ресторанти в София - Панорамата на „Парк-хотел Москва“. Както винаги, ресторантът беше потънал в мистериозна и приятна тъмнина, шефът на ресторанта ги преведе край пианото и ги настани на най-хубавата маса с гледка към гората на Парка на свободата. Иван целуна ръка на Маруся, държеше се с нея като възрастен мъж, който я ухажва, което явно не й беше неприятно, а майка му пък обожаваше Лола и непрекъснато й се радваше като малката кукла на сина й. Лола беше облечена в бяла ленена пола с кръстосващи се презрамки на гърба и с любимата й бяла фланелка, на която пишеше „Пинк Флойд“. Под фланелката циците й стърчаха и Иван цяла вечер й правеше мръснишки физиономии, от които Лола се дразнеше, но й беше и забавно.
Майките им не знаеха, че няколко дни преди това той я беше завел в семейната им вила в Бояна. Отново беше свил колата на майка си и караше лудо по завоите, бъркайки между краката на Лола, когато не сменяше скоростите. Лола беше възбудена от това, че имаше гадже с кола, както и от скоростта, и щом пристигнаха, веднага започнаха да се натискат. Той я заведе в спалнята на втория етаж, метна я на голямо легло, на което нямаше нито чаршафи, нито покривка, но пък тя намери фуркет за коса, който я убоде по задника, и с малко насилие, малко борба, малко съпротива, вкара огромния си кур в девствената й путка. Тази нова дума беше срамна, но пък обясняваше анатомията й по немедицински начин.
Болеше, но по-късно Лола установи, че точно тази болка не беше нищо в сравнение с много други болки и преживявания. Докато разбере какво става, Иван вече се празнеше върху нея. Хвърли й някаква кърпа да избърше кръвта. Впоследствие беше сигурна, че не само тя се беше бърсала с нея. Приятелят й скочи от леглото бодро и от този момент нататък започнаха да се чукат при всяка възможност, тоест когато нямаше родители наоколо. Беше ходила още няколко пъти на тази вила; помнеше само едно диванче, което беше най-близо до вратата и спестяваше качването до спалнята на втория етаж и което беше покрито с бяло покривало, осеяно с пубисни косми. Чужди косми. Лола обичаше Иван, но му нямаше вяра за пет стотинки.
Той не се къпеше често, ядеше като прасе, бършеше мазните си пръсти в джинсите си, дърдореше непрекъснато, хилеше се, подиграваше се, щипеше я, хващаше я за циците в момента, в който родителите й обърнеха гръб, и тя хем не можеше да го понася, хем не можеше без него. Сексът между тях беше винаги секс, дали добър, или лош, тя не знаеше, нямаше база за сравнение. Интересното беше, че Иван никога не я накара да му прави свирка, но я качи върху себе си. Беше й отегчително и гледаше бързо да свършат, за да сменят позицията. Не беше изпитвала друг оргазъм, освен от мастурбация. Откри удоволствието от мастурбацията на тринайсет години и обичаше да го прави.
Иван определено си падаше по нея, но това не му пречеше да си пада и по опитни жени, а не момичета като Лола. Тя бързо се усети, че й изневерява, и започна да му вдига скандали, ревеше, тръшкаше се, мразеше го. Всякак се опитваше да прикрива, че я боли, че вярва в лъжите му, че не й изневерява. Но безуспешно. Караха се на улицата, тя си тръгваше, той се хилеше с приятелите си, гледайки я как се отдалечава. Тя завиваше зад ъгъла, след което сърцето й се размекваше. Така искаше да бъдат заедно, беше толкова влюбена в него. Държеше се като детето, което реално беше, искаше си играчката, тропаше с крак да й се даде, само на нея, никое друго дете да не си играе с нея. Обичаше го като дете, което прави секс, не искаше да е жена, и винаги се връщаше при него. Той я посрещаше с бурен смях и й сочеше часовника си; даваше й пет минути, за да се върне обратно, и тя го правеше. Това я засрамваше и ядосваше. Ужасно я болеше, но беше по-силно от нея. Приятелите му, които си падаха по нея неудържимо и дебнеха всеки момент, в който Иван не беше наоколо, за да я свалят, се хилеха изродски, а тя се чувстваше зверски сама и предадена. Иван контролираше Лола тотално.
Стефан сдържаше неприязънта си към Иван, въпреки че липсата на възпитание на момчето беше повече от очевидна, само заради Маруся, която беше успяла да го убеди, че това е истинската първа любов. Ромео и Жулиета не биваше да бъдат разделяни, сърцето на Лола не биваше да бъде разбивано. В знак на безусловна обич към дъщеря си, нещо, което тя не осъзнаваше, Стефан взе Иван с тях на семейно пътуване с колата им до Малко Търново в Странджа. Отседнаха в хотел близо до границата с Турция, хотелът беше нов и нямаше почти никакви гости, защото се намираше в забранена зона, в която се ходеше само с разрешение от Народната милиция. Хора от буржоазен произход не бяха допускани до тази зона. Стефан беше допуснат само заради това, че беше съпруг на Маруся Докова.
Читать дальше