Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Беше април. Времето наскоро се беше стоплило и всички се чувстваха като отвързани малки зайци, готови да се чукат денонощно. Иван бягаше по фланга на Лола, която се чувстваше в капан. Знаеше, че трябва да скъса с него, но не можеше. Излизаха тримата с приятеля му Станислав, понякога и със Стоянич по настояване на Лола, която се чувстваше виновна, че не прекарва достатъчно време с нея, при положение че беше в София само за лятото. Мъжете не понасяха момичето, което приличаше на мъж, но я търпяха заради Лола. Станислав изяждаше с поглед гаджето на най-добрия си приятел и дебнеше момента си. Нарочно водеше готини момичета в Иван и гледаше сеир как приятелят му ги сваля. Лола полудяваше от ревност, а Станислав продължаваше да дебне. Беше възрастен, на цели двайсет и осем години, и Лола го гледаше с интерес, но най-привлекателна беше настоятелната му дистанция. Сините му очи й изглеждаха хем красиви, хем лоши и цинични, страхуваше се от тях, той беше прекалено голям за малко момиче като нея и й се струваше, че манипулираше всички около себе си. Само на Иван не му пукаше.

Иван се забавляваше с момичетата, които Станислав мъкнеше у тях, а те всички умираха за него, за бруталното му отношение към тях, за убийствения апартамент с великолепни стари мебели, лампи в стил „лалик“ и меки персийски килими в пастелнозелено, бледосиньо и сиво. Понякога на Лола й се струваше, че ще се пръсне от мъка, но не можеше да си тръгне, мазохистично стоеше и чакаше да види какво ще се случи. Разбира се, нищо не се случваше пред нея. Винаги идваше моментът, в който Станислав предлагаше да я закара до тях, Иван моментално се съгласяваше, това я обиждаше, но не казваше нищо и си тръгваше. В полския фиат на Станислав имаше страхотна уредба, на която той пускаше „Сага“ с всичка сила и караше бясно по софийските улици в пълно мълчание. Колата му беше друг свят за шестнайсетгодишната Лола, свят, който я привличаше по съвсем хладен и рационален начин. Съучениците й нямаха представа как живееше извън гимназията, момчетата бяха прекалено малки, за да разберат какво искаше красиво и желано момиче като нея, а тя научаваше в движение какво всъщност искаше. Желанията й бяха напълно обикновени. Лола искаше да е принцесата на принц, който я владее с всичко - с външност, поведение, пари, умения. За нея не беше важно дали е изчел цялата световна литература, това нямаше особено значение, важното беше да може да я води на ресторант, да има кола, да ходят на бар или дискотека, да пият хубави питиета и да чувства силата му. Станислав притежаваше всичко това и беше мъж за разлика от Иван, който беше лигльо.

Оставяше я пред къщи с иронична усмивка под мустаците си като на голям, синеок котарак и тръгваше с мръсна газ. Една вечер, точно преди Лола да излезе от колата, той я попита небрежно:

- Защо си толкова глупава, мойто момиче? Защо му позволяваш да се държи така с теб?

Лола понечи да му отговори, но той не й даде възможност.

- Хайде, бягай. Няма смисъл да ми обясняваш.

Така или иначе, целта на този въпрос не беше нейният отговор.

Стоянич наблюдаваше тези отношения внимателно и я предупреди, че върви в лоша посока. Лола вярваше на Стоянич и донякъде осъзнаваше, че приятелката й е права, въпреки че реално не разбираше какво точно й е лошото на ситуацията. Така или иначе, забележките на Стоянич не я спряха. Отношенията им станаха съвсем хладни, на Лола й беше писнало от обвинения, беше достатъчно нещастна с Иван, имаше нужда от обич и подкрепа, а получаваше точно обратното. Ненавистта на Стоянич към Иван, а сега и към Станислав, се беше прехвърлила и върху Лола. И Лола пак имаше проблеми в училище, не й се учеше, учителите й се виждаха супер тъпи, правилата отвратителни, съучениците й също, родителите й се караха, всеки си имаше неговия живот и в него като че ли нямаше място за Лола. Единственото, в което беше сигурна, без това да я прави щастлива, беше, че всички мъже я желаеха, освен този, когото тя желаеше - Иван.

Една вечер трябваше да ходят на кино, но в последния момент Иван обяви, че няма да дойде, защото имал работа. Предаде я на един от приятелите си и гаджето му и тръгнаха, въпреки че не й се ходеше с тях. Искаше да ходи на кино с него, а не с приятелите му. Щяха да гледат за пореден път „Борсалино“ с Белмондо и Ален Делон, един от малкото западни филми, които въртяха отново и отново по кината. Каза им, че й е писнало да го гледа и няма да отиде на кино, а ще отиде у Иван. Приятелят му я изгледа угрижено и я предупреди да не го прави, щеше само да си навлече неприятности. Лола обаче не го послуша и тримата се запътиха натам.