Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Стана й ясно, че ще трябва да симулира оргазъм. Беше добра актриса, премрежи очи, остави пръстите му да масажират глупаво клитора й, учести дишането си все повече, изви гръб, впи устни в неговите и изпусна звук на върховна наслада. Нямаше как да не повярва, оргазмът й беше красив и убедителен. Колев я сграбчи с цялата си ръка и се втренчи в лицето й.

- Ти наистина си падаш по мен, а...

Само тя го караше да забрави за мекотата на члена му, беше я задоволил и това беше най-важното.

- Падам си... Ти ме караш да се чувствам красива.

Маруся отвори очи и се усмихна блажено. Нямаше как да не й повярва. Беше перфектна актриса. Той извади ръка от полата й, облиза пръстите си, седна наведен напред, оправи косата си и запали цигара.

- Вкусна си... Мъжът ти кара ли те да се чувстваш така?

Въпросът беше зададен, без да я гледа, Маруся спря да се закопчава, уви ръце около врата му и зарови нос в косата на тила му. Миришеше на пот, не на парфюм като Стефан.

- Не. Отдавна не ме е карал да се чувствам така. Само ти...

- Седни до мен. Трябва да говорим.

Гласът му беше станал суров, тя махна ръце от него, изправи се да опъне полата си и седна обратно с изправен като на отличничка гръб.

- Слушам.

- Шефът на съпруга ти иска да го включи в командировка в Западна Германия на оглед на атомна електроцентрала. Искаме в България да се построи същата.

- Не ми е казвал нищо. Ние почти не си говорим.

Колев й повярва, наистина изглеждаше изненадана. Преди да зададе следващия си въпрос, впи тежък поглед в очите й.

- Ще го пуснем, защо не... Ти как мислиш, ще се върне ли?

Маруся се размърда нервно, този въпрос дойде напълно неочаквано.

- Естествено, че ще се върне! Имаме дете, той обожава дъщеря ни... Орлине... другарю Колев, Стефан може да е от лош произход, но никога няма да направи такова нещо на семейството си, гарантирам за него!

- Недей толкова бързо да гарантираш.

- Ще говоря с него!

Думите му се стоварваха върху нея като удари с чук.

- Нищо няма да говориш. Този разговор не се е случил. Ти нищо не знаеш. Съветът ми е да се разведеш, преди да е станало късно, не можеш да подлагаш на риск кариерата си, а и бъдещето на дъщеря ти. Той й влияе зле. Имам данни за това.

Последното му изречение увисна в тежката пауза, която последва. Маруся трескаво мислеше, трябваше да каже нещо, да намери верния отговор, а знаеше, че друг правилен отговор, освен да се съгласи на развод, няма.

- Знам... правя всичко възможно...

- Не е достатъчно - остро я прекъсна министърът, изправи се, погледна часовника си, после Маруся, която го гледаше уплашено. Страхът й го разнежи, хвана я за брадичката и отново заби език в устата й.

- Ти си умно момиче, вярвам в теб.

Маруся взе чантата си и тръгна да излиза. Обърна се на вратата.

- Днес няма да обядваме заедно, така ли?

- Не, зает съм.

- Няма да те разочаровам, обещавам.

Колев й се усмихна сърдечно.

- Знам.

Секретарката прикри злобата си с мазна усмивка. Маруся застана в коридора пред кабинета, огледа се, нямаше никой. Пое дълбоко дъх. Никой не биваше да забележи нищо, всичко щеше да бъде наред.

Лагерът на ВИТИЗ се намираше в село Кривина, Разградско, до поля с домати, които бъдещите актьори, режисьори, оператори, кинокритици и театроведи трябваше да берат и слагат в щайги, изпълнявайки дневна норма. Нормата беше такава, че почти никой не я изпълняваше. Живееха в бараки с по петнайсетина легла във всяка, тоалетните бяха външни, както и душовете. Никой реално не работеше, всеки се чудеше как да кръшне, по стара соц традиция работеха само най-глупавите. Важното беше, че имаше бар, в който имаше всякакъв алкохол на добри цени, както и яка западна музика. До бара имаше барака, в която никой не беше настанен, цялата пълна с неизползвани дюшеци - наричаха я „ебалнята“. Понеже не беше удобно да се чукаш пред всички в обща стая, ебалнята вършеше чудесна работа. Разпределението кой с кого ще се чука се случи още в първите дни. Лола обичаше да сяда на бара след „работа“, т.е. след като беше сложила двайсет домата в щайга и се беше покрила от комсомолския ръководител на бригадата. На пръв поглед комсомолецът изглеждаше страхотен натегач, но впоследствие се оказа, че не го интересуваше нищо друго, освен да чука една от новоприетите артистки, която пък веднага се уреди да спи с „властта“. Всички масово се правеха на луди, никой не го интересуваше нищо друго, освен секс и алкохол. Вечер ставаха бесни терени с танци и неочаквани посещения на ебалнята.