Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Заплатите на българските дипломати бяха проблем и за доброто хранене. Абсолютно невъзможно беше да се ходи на ресторант, нито пък да се яде месо редовно. Хубавите зеленчуци струваха скъпо, а месото беше лукс, който се случваше предимно по празници, затова в менюто на семейство Карамихови от време на време присъстваше френската кървавица. Тя нямаше нищо общо с българската, която беше наблъскана със смлени рога, копита, кожи и кой знае какво още, беше изключително вкусна, както и много вредна. Boudin noir беше по-евтин от boudin blanc, който пък беше направен от свинско месо, изцедено от кръвта, както и от свински сърца.

Семейство Петрови не ядяха кървавица. Вечерите у тях бяха разточителни в сравнение с много по-скромното меню за гости на Карамихови. Пиеше се хубаво френско вино, елегантно се сервираха агнешки флейки с фин френски боб, скъпи миризливи сирена, които Маруся се научи да обожава, и тарталети от маслено тесто с малини и ягоди.

Лола често гледаше жадно витрините на парижките сладкарници, пълни с разкошни десерти и тарталети, обсипани с най-различни плодове, великолепните шоколадови торти, сладкишите от многолистно тесто, пълни с пухкав бял крем. И на всичкото отгоре френските десерти бяха изключително красиви. Най-многото, което родителите й можеха да си позволят, беше любимият й ягодов сладолед, и то от време на време.

Апартаментът на Петрови беше стар и елегантен и се намираше в скъпия 8-и арондисман. Имаха син и дъщеря на четиринайсет и дванайсет години, които тренираха езда и тенис. Ездата беше мечта на Лола, но заплатата на майка й не позволяваше лукс като светлобежов брич и черни, лъскави, високи до коляното специални кожени ботуши, вталено черно сако от фина вълна, бяло поло и елегантен шлем за езда. И за тенисът трябваше екип и ракета, както и членство в клуб - все недостижими за Стефан и Маруся неща.

Евелина Петрова се беше похвалила, че ходи на плуване и сауна. Маруся слушаше усмихната с най-чаровната си усмивка, кръстосала идеални крака под тясната си черна пола, и следеше всеки жест на Васил Петров, който на няколко пъти задържа погледа си върху краката й почти незабележимо, но по-дълго от позволеното. Тя забелязваше всичко и ги протегна още по-елегантно, нещо, което пък не остана незабелязано от Стефан. Вътрешно той се усмихна на съблазнителността на жена си. Беше напълно свободен от чувство за ревност, забавно беше старанието й да се хареса на това макар и интелигентно ченге, но ченге.

Виното се лееше, градусът на настроението растеше и Васил започна да разказва за прекрасните им прекарвания на ски в Алпите, както и за плановете им за лятото да наемат апартамент в Ница. На тръгване, докато обличаше палтото си, Маруся залитна и се озова за секунди в обятията му. Той отмести от лицето й кичур от лъскавата й черна коса, който беше паднал над очите й. Жена му наведе очи, правейки се, че не вижда, а Стефан се усмихна снизходително. Домакинът явно беше излязъл от обичайната си скованост и горещо ги покани да дойдат пак на вечеря у тях. Семействата размениха по три целувки по френски и се разделиха. Вкъщи Стефан гледаше замислено Маруся, която сваляше тясната си черна рокля и беше необичайно разговорлива.

- Как успяват да изпратят децата си на езда, на тенис, пък и Евелина да ходи на плуване и сауна, просто не разбирам... Колкото и да е висока заплатата му от „Работническо дело“, не вярвам да е с хиляди по-висока от твоята.

Маруся си наля чаша уиски, която Стефан се опита да вземе от ръцете й.

- Стига пи, хайде да си лягаме.

Тя обаче не пусна чашата и гледаше мрачно.

- Остави ме на мира.

Тръсна се на дивана, почти разля уискито си и качи крака на масата. Флиртаджийското й настроение напълно беше изчезнало. Стефан седна срещу нея ядосан.

- Мери, какво ти става, защо се наливаш?

Тя изглеждаше дълбоко замислена, като че ли не чу въпроса му

- Има нещо гнило с този спорт, с тези екскурзии... Няма как да живеят по този начин с 5 000 франка заплата.

- Откъде знаеш колко получава? - погледна я изненадано Стефан.

- Знам.

- Не ми отговори на въпроса. Какво е това пиене напоследък? Защо? Дължиш ми отговор.

Изведнъж избесняла, Маруся го погледна с черен, празен поглед.

- А ти не знаеш ли отговора?

- Не, кажи ми.

Маруся задържа погледа си няколко секунди в неговия, който въпреки всичко остана мек и приятелски. Той наистина се тревожеше за нея. Тя стана, трясна чашата на масата и излезе от стаята, без да каже нищо.