Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Приятен ден, любов моя!

- Успешен ден, селянче!

Часове по-късно Петров чакаше Маруся, седнал на бара в бар „Хемунгей“ в „Риц“, и пиеше арманяк. Когато я видя как влезе със самочувствието на кинозвезда, той се изправи от стола, пое ръката й и се наведе да я целуне. Тя беше впечатлена не от това, че целуваше ръка, много мъже го правеха, когато я срещнеха. Той обаче, за разлика от тях, се навеждаше, което го различаваше от комунистите, правещи се на кавалери, които вдигаха ръката й, без дори да наведат глава, все едно, че ще играят ръченица.

Маруся искаше да пие шампанско, той настоя за „Вьов Клико“. Тя докосна брошката си, за да се увери, че е на място, отбелязвайки си наум, че този човек имаше прекалено много пари и познания за луксозния живот, за да бъде кореспондент на „Работническо дело“. В същия момент, в стая в същия хотел, консулът записваше всичко, което чуваше през предавателя, скрит в брошката на Маруся.

Петров се оказа по-чаровен кавалер, отколкото беше очаквала. Имаше отлични познания по история на изкуството, беше в течение на най-новото френско кино, новата вълна му харесваше, имаха и общ любим филм - „До последен дъх“. Направи й изключителни комплименти и без да се бави, сложи ръка на коляното й. Пулсът й моментално се ускори, не го харесваше физически, но жестът му беше властен, на мъж, който знае какво иска и знае как да го вземе.

Ръката му не мръдна нито нагоре, нито надолу, просто остана топла и категорична на коляното й.

- Няма нужда да си допиваш шампанското, поръчал съм да го занесат в стаята.

Маруся сложи ръка върху неговата, ноктите й бяха яркочервени като блузата й, и се наведе леко към него, подушвайки врата му.

- Харесва ми.

- Пако Рабан - самодоволно отбеляза Петров. - Да вървим.

Този човек беше много дързък и не беше чист. Стаята в „Риц“ струваше колкото половината й заплата, а неговата беше само два пъти колкото нейната. Беше разкошна, никога не беше виждала такъв лукс на живо, освен в холивудски филм. Лукс, за който само беше слушала от Стефан и майка му и който им беше отнет от хората на баща й. Направи й впечатление тишината на лукса. Материите на пердетата, дебелината на килимите, мекотата на египетския памук на чаршафите, всичко като че ли поглъщаше шума на външния свят. Веднъж беше ходила да занесе спешно някакви документи в партийна резиденция в Ловешко, в която беше отседнал министърът. Тишината там донякъде беше близка до тази, но вкусът за обзавеждане, пък и възможностите на селяните, слезли от планината, за да царуват, беше точно това - вкус на селяни, слезли от планината, за да царуват. Маруся се стресна от мислите си, приличаха на тези на мъжа й, а това не беше никак добре. Трябваше да се концентрира.

Отдаде се на Петров без никакви угризения към Стефан, нито колебания в правотата на мисията си. След това пиха студено шампанско от сребърната шампаниера до леглото им, придружено с малки английски сандвичи с краставица и черен хайвер, които Петров беше поръчал от румсървиса. Пиеха и похапваха в леглото, разговаряйки за реда в посолството, за манталитета на французите и за Людмила Живкова, която беше започнала голяма културна офанзива в България, част от която беше първата по рода си голяма българска изложба на Тракийското съкровище в Париж след идването на комунизма в България. Петров смяташе, че Живкова е много положителна личност, която наистина имаше потенциал, не само заради това, че беше дъщеря на другаря Живков. Отношението му към някои членове на Политбюро беше неочаквано иронично, прекалено смело-иронично според Маруся, дори си позволи да подметне, че Людмила трябвало да стане член на Политбюро на мястото на мустакатата селянка Цола Драгойчева. И не бивало да слуша Рьорих, отразявало й се зле.

Брошката на Маруся беше на нощното шкафче, тя слушаше внимателно облегната на гърдите му, плъзгайки пръсти по гръдния му кош все по-надолу. Беше 17 часът и беше време да се прибират при семействата си, но Петров рязко я обърна по гръб и влезе в нея със същата категоричност, с която явно правеше всичко.

В доклада си го описа като опасен, непроницаем, прекалено смел, с неясни доходи, подиграващ се на селския произход на важни другари, определено под западно влияние, с всички симптоми на морално разложен предател.

Маруся се прибра вкъщи с чувство за добре свършена работа, съчетано с известно удоволствие от недостижимия вражески свят, до който се беше докоснала благодарение на Васил Петров. Разбира се, в доклада си не спомена нито дума, че й е било приятно, напротив, беше описала с възмущение разкоша, в който живееше буржоазията, за сметка на онеправданата работническа класа. Министърът прочете доклада й със задоволство. Не се беше излъгал, нашето момиче беше огън. Само да не беше женена за Стефан Карамихов, но и това щеше да се оправи. Беше уверен, че здравият разум в Маруся щеше да надделее и тя щеше да го остави.