Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Когато видя Стефан и Лола, които щастливо разглеждаха някакъв албум с репродукции на сюрреалисти, сърцето на Маруся изведнъж се сви. Колкото и да се опитваше да раздели живота си на различни отдели, почти като някакво министерство, невинността на съпруга й и дъщеря й дълбоко я разстрои. Втвърди отново погледа й. Тя целуна нежно Лола по главата, Стефан я погледна изпитателно.

- Как беше денят ти?

- Както винаги - отговори тя сухо. Нямаше и следа от сутрешната закачливост.

- Срещата с французина как мина?

Маруся вече си наливаше уискито.

- Много добре. Ще отида да взема един душ, много съм изморена.

Лола я хвана за ръката и я задърпа към дивана.

- Мамо, ела после да си поговорим! Имам да ти разказвам интересни неща! Фани ме покани в къщата им в Нормандия!

- Обичам те, миличко! Ще го обмислим.

Маруся се усмихна измъчено на дъщеря си и й изпрати целувка, докато излизаше от стаята. Стефан наведе поглед мрачно. Какъв беше изходът от всичко това? Сам не искаше да си отговори на този въпрос, въпреки че отговорът му беше напълно ясен.

Докато Лола страдаше тайно заради обтегнатите отношения между родителите й, Стефан се чувстваше все повече в капан, от който не знаеше как ще излезе. Контрастът между сивата, грозна София и елегантните парижки сгради го потискаше все повече и повече. Въоръжен с гид на „Мишелин“, ходеше по улиците с часове и изследваше града с глад на човек, който е избягал от затвора, но знае, че всеки момент ще бъде хванат и върнат обратно в килията си. Стараеше се да сподели максимално много от културата на Франция с дъщеря си и мислеше с тъга и известен страх за бъдещето й в държава, която забраняваше дори свободата да мислиш различно. Не изпускаше изложба в „Пти Пале“, нямаше музей, който да не беше посетил, любим му беше Музеят на модерното изкуство. През уикендите Маруся придружаваше мъжа си неохотно, като че ли финесът на френската култура не можеше да я докосне. Стефан беше удивен от първия си сблъсък с модерна американска живопис - огромна експозиция, която отиде да разгледа веднъж с Маруся и Лола, а втория път сам.

- Мери, виж тази картина, та тя е съвсем в стил социалистически реализъм. Не мога да повярвам.

Маруся присви очи, разглеждайки я, и не каза нищо.

- Лола, тези житни поля са като от съветска картина. Знаеш за какво говоря, нали?

Лола попиваше всичко, докато майка й всъщност предпочиташе да си стои вкъщи и да разглежда „Вог“ и „Ел“ - истински модни списания, а не „Лада“, както саркастично я захапваше Стефан. Обичаше да ходят на кино. Киното обаче също беше лукс, защото заплатата на Маруся не стигаше за нищо повече от основните неща, необходими за живеене. Бяха си купили и малко „Пежо“ 304, с което обикаляха замъците около Париж.

Веднъж пътуваха обратно към Париж от малка неделна екскурзия до „Вольо-Викомт“ - изумителния замък, създаден от Никола Фуке, финансов суперинтендант на младия Луи XIV. Замъкът беше шедьовър на архитектурата, а градините му бяха зашеметяваща зелена приказка, създадена от най-добрите градинари. Мащабът и елегантността за пореден път бяха натъжили Стефан. Беше спрял да споделя с Маруся мислите си от такова естество, защото знаеше, че тя се дразни. Дори не можеше да сподели нищо в писмата до майка си, бяха напълно формални, разказващи за ежедневния им живот и успехите на Лола в училището й. Нищо повече, защото всичко се четеше от ДС. Анастасия му липсваше до болка, нямаше друг човек, с когото можеше да бъде така откровен. Откровеността му навсякъде другаде беше опасна. Маруся беше изморена от обиколката из двореца, беше качила краката си на таблото на колата и доволно разказваше на Лола как Мария Антоанета препоръчала на гладуващия народ да яде пасти, което й коствало главата.

- Да, но това не е вярно, тя никога не е казвала такова нещо - апострофира я Стефан.

- Е, как да не е вярно, учила съм го по история -отговори Маруся.

- По история може да си учила много неща и половината от тях не са истина, а са измислени от историци, служещи на ЦК на Партията.

- Ама как така ще са измислени нещата от учебниците? - намеси се Лола учудено.

Маруся погледна мъжа си студено.

- Естествено, че не са измислени, баща ти говори глупости.

- Моето момиче, много неща не са това, което изглеждат.

Лола гледаше майка си и баща си стреснато и усещаше, че нещата отиват към лош скандал. Скандалите между родителите й все повече я изпълваха с тъга и отчаяние. Те не се обичаха. Вече знаеше, че не се обичаха. Толкова им личеше. Как щяха да живеят така?