Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Лола обичаше баща си повече от всякога, защото забелязваше със свито сърце, че отношенията му с майка й ставаха все по-обтегнати. Връзката между тях ставаше все по-силна, а майка й като че ли беше издигнала стена между себе си и тях. Двамата с баща й бягаха от тази стена, като посещаваха всички големи изложби в „Пти Пале“, той й разказваше за Макс Ернст, Дали, сюрреалистите, кубистите, за Пикасо, за Брак, ходеха по музеи и дворци, и Стефан се опитваше да даде на Лола максимално много информация и знания за световната култура. Знаеше, че времето им в свободния свят беше премерено и дъщеря му трябваше да попие максимално, преди да се върне в онова, което вече напълно ясно изглеждаше като затвор.

Искаше Лола да прилича на баба си Анастасия, която познаваше произведенията на всеки значим художник, композитор, писател и артист. Стефан обожаваше детето си и се стараеше да му даде всичко, което щеше да я направи умна и културна млада жена, различна oт общоприетата идея за равенство, която неминуемо щеше да я застигне, когато се завърнеха в България. Маруся обаче все по-малко одобряваше възпитанието, което съпругът й даваше на дъщеря им. То нямаше да й помогне в живота й в България, а само щеше да го направи по-труден. И беше права.

Лола се опитваше да не забелязва, че нещата между баща й и майка й не вървяха добре. Маруся беше започнала да пие. Поръчваше кашони с „Балантайнс“ от дипломатическия магазин, където бяха на много по-ниски цени от пазарните, винаги под предлог че им идваха много гости. Гостите от България наистина не свършваха, но пиенето на Маруся нямаше нищо общо с тях. Първата й работа, след като се прибереше вкъщи, беше да съблече костюма и да облече пеньоар. Пеньоарите на Маруся винаги бяха дълги, кадифени и елегантни, лукс, който тя намираше с връзки в „Тексим“ или в ЦНСМ на „Леге“ - единствените магазини в София извън „Кореком“, където се продаваше ограничен подбор от западни стоки с долари.

Стефан й се подиграваше, че комунистката се опитва да прилича на врага, все повече заприличвайки на морално разложена холивудска звезда. Маруся не му обръщаше внимание и гледаше със скрито възхищение разкошните стари, черно-бели холивудски филми, които бяха забранени в България заради моралния упадък, който представяха, а Лола пък поглъщаше уестърните с Джон Уейн с огромно удоволствие. Защо Джон Уейн трябваше да е враг и да не може да го гледа в България? Той беше смел, силен и почти красив. Това беше нелепо.

Преди да заминат за Париж, саркастичните закачки на Стефан към Маруся завършваха в леглото, но с пристигането им във Франция нещата се промениха. След работа тя навличаше пеньоара, наливаше си чашата уиски, запалваше цигара и сядаше в кухнята, затваряйки вратата след себе си. „Малко да си почине.“ Стефан и Лола я заварваха винаги загледана през прозореца в короните на дърветата на авеню „Рап“, т.е. в нищото. Пушеше все повече, оправдавайки се с напрежението в работата. Стефан я изчакваше да си почине и сядаше при нея, като опитваше да я извади от ступора. Стаята на Лола беше до кухнята и тя научаваше доста интересни неща, докато подслушваше разговорите им, без да иска. При един такъв подслушан разговор осъзна, че живеят опасно.

Стефан беше седнал срещу жена си. И двамата мълчаха, той я гледаше, като се опитваше да разбере какво става с нея, а тя се преструваше, че не забелязва погледа му.

- Как мина денят ти?

- Добре... Нормално.

- Защо си мрачна?

Маруся направи дълга пауза.

- Не съм. Днес консулът ми каза, че моето досие и досието на Лола са отлични.

Стефан стисна челюсти, изправи се уморено и си наля чаша вода от чешмата.

- Е, и? Това новина ли е за теб?

- Не, не е, но не каза нищо за твоето досие.

- Това също не е новина. Предполагам, че не си изненадана.

Отново млъкнаха, той пак стана, взе две чаши, наля уиски, подаде чашата на Маруся и отпи голяма глътка, отпускайки се уморено обратно на стола. Маруся също отпи и нервно дръпна няколко пъти от цигарата си.

- Стефане, трябва да престанеш да учиш дъщеря ни да е различна! Не разбираш ли, че й пречиш?

- Маруся, и да я уча, и да не я уча, тя е такава, каквато е, тя е и моя дъщеря. Аз не мога да стана друг. Когато се женехме, знаеше кой съм, не съм крил нищо от теб.

Сърцето на Лола заби ускорено в другата стая. Изпита остър страх за родителите си. В кухнята Маруся ядно загаси цигарата си, мачкайки фаса повече, отколкото беше необходимо, и стана рязко от масата.