Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Мръсница... Един мъж не можеш да задоволиш... за нищо не ставаш...

И излязъл от къщата, затръшвайки вратата с трясък. Не бил на себе си. Такова нещо никога не му се било случвало и със сигурност била виновна тя. Анастасия лежала вцепенена на леглото, с поглед все така втренчен в стената. Всички надежди синът й да учи висше образование били пропаднали. Може би и нещо страшно я чакало.

Полежала на леглото още известно време, бавно прокарала ръка по тялото си и станала. Трябвало да продължи нататък, да се мобилизира, да не позволява безнадеждността да се настани в нея като неканен, но нахален гост. Огледала стаята, грабнала бельото си и го изпрала. Понечила да го простре на двора, но се върнала от вратата и го сложила да съхне на столовете. Съседите следели всичко, ако я видели да простира бельо късно вечер, кой знае какво щели да си помислят. Прибрала масата, внимателно завила останалото от вечерята с „Работническо дело“, което Колев забравил при внезапното си напускане, и го изнесла навън на студено. Дълго и маниакално мила лицето си, гледайки се в малкото огледало с олющена амалгама, след което го намазала със собственоръчно направен от нея крем. Измъкнала куфар изпод леглото и изровила кандило, свещ и икона. Уверила се, че пердетата са дръпнати добре, закачила кандилото на пирон на стената, запалила го, сложила отдолу стол, а на стола иконата и запалила свещта пред нея. За трети път се уверила, че пердетата били добре дръпнати, коленичила, скръстила ръце, затворила очи и по бузата й потекла сълза, после втора.

Зашепнала толкова тихо, че едва чувала себе си. Правела дълги паузи.

- Моля те, Господи, прости ми, че легнах с мъж без любов, за Стефан го направих, прости ми, грешна съм! Прости ми, че оставих гордостта ми да ме води, бях студена и безчовечна и така попречих на детето си... Как на себе си да простя, Господи, че навредих на Стефчо... Направи чудо, нека този мъж да не ме мрази, да знае, че съм му благодарна, че не ни уби... Но не мога да го обичам, а той това иска... Аз имам мъж, и ти, Господи, го пазиш в сърцето ми жив. Благодаря ти за всичко, което ми изпращаш, благодаря, Богородице, че ни пазиш...

Успокоена, Анастасия се прекръстила, изправила се, взела иконата, угасила свещта и легнала да спи, притискайки иконата към гърдите си. Сънувала ярък сън. Била в каретата на свекър си, облечена във великолепна бяла рокля. Черни арабски коне препускали с всичка сила, а тя стискала в ръцете си шишенце, пълно с кръв. Тази кръв щяла да спаси живота на сина й, който бил в ръцете на зла вещица, окован в подземието на замъка й. Магически се озовала в подземието и успяла да поръси чудовището с кръвта. Оковите на Стефчо паднали. Майка и син се прегърнали щастливи, че са победили злото.

В квартирата си Орлин Колев запалил голата крушка, застанал в средата на стаята, огледал я и осъзнал, че цял живот щял да крие, че винаги ще сравнява всичко с Анастасия и нейния свят, който той и другарите му отнели не само от нея, но вече и от него самия. Дори само мисълта за това била предателство, а болката, която изпитвал от нея, била по-лоша от предателство. Тя била завинаги негова и нямало лек срещу нея.

Като в сън извадил албума със снимките на Анастасия, сложил го в умивалника и го запалил. Всичко било свършено. Не могъл да заспи до късно, споменът от срама го държал буден. Тази жена го накарала да се чувства слаб като мъж, той, желаният от всички жени. Жаждата за отмъщение му казвала, че тя трябвало да си плати за неподчинението. Обаче нещо не му давало мира. Привидно тя направила всичко, което той пожелал, приела го в леглото си, дала тялото си на него, дивия партизанин, не била нейна вината, че се изложил като мъж, но все пак не смирила гордостта си. Дори била облечена красиво заради него, сготвила му чудесна вечеря. И синът й бил много умен, с математическия си талант можел да послужи на Партията или да строи комунистическа България - искал да стане архитект. А и Колев бил отгледан само от майка си, баща му починал рано, знаел какво е сама жена да гледа дете.

Нямало как да сподели с никого, чувствал се като в капан и се мразел заради мислите си, не бил достатъчно твърд, прекалено много се бил размекнал. Ако шефовете му разберели, това щяло да бъде краят на кариерата му, а доверието към него било голямо. Възлагали му големи надежди. За негов ужас осъзнал, че бил дълбоко и нещастно влюбен в Анастасия и тази нощ любовта трябвало да загине. Да бъде убита. Безмилостно разстреляна и хвърлена в дълбок трап като всичките гнусни буржоазни врагове.