Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Когато Стефан станал на 17 години, Анастасия поканила Колев на вечеря в дома й. Никога не го била молила за нищо, за пръв път се осмелявала да иска нещо, най-важното нещо за детето й - помолила за разрешение синът й да следва висше образование. Колев я изслушал, докато ядял мълчаливо. Тя стояла права до умивалника, колкото се може по-далече от него, и го гледала как лакомо яде. Никога не бил ял по-вкусно сготвено месо. Задушила го с малко червено вино собствено производство, което тя явно правела за него, защото никой друг не идвал на гости, сложила и картофи, моркови, малки лукчета и много подправки. Колев дъвчел и не можел да пропъди мисълта, че на 40 години тази жена изглеждала по-красива от всякога. И в чул да я облечеш, щяла да бъде като породист кон - соят й винаги щял да се вижда. А това не било никак добре. Под въздействието на виното изведнъж си помислил, че може би е време да вземе от нея това, което му се полагало за всичките години покровителство, още повече че тя искала от него нещо много голямо. Откъснал залък хляб, отопил с него всичко в чинията, избърсал си устата с носна кърпичка, която тя му подала. За миг погледнал дали кърпичката не била бродирана с монограма на покойния й мъж. Слава богу, не била.

- Всичко може да бъде уредено, Анастасия. Ще дойда пак другата събота, направи така, че синът ти да не е наоколо.

Втренчил горящ поглед в очите й, очаквайки реакция. Тя обаче не трепнала и сега, така, както не била трепнала преди шест години, когато й казал, че съпругът й е мъртъв.

- Добре, заповядайте, пак ще сготвя същото. Явно ви хареса... - отговорила след кратко мълчание.

Това бил най-щастливият момент в живота на Орлин Колев. Когато се прибрал в квартирата си, отново извадил албума със снимки и отворил на страницата с любимата си фотография на Анастасия, от която тя го гледала нежно и отнесено, така, както си представял, че би го гледала на следващата им среща. Отговорът й показвал, че явно най-накрая тя била оценила какъв мъж бил той.

Жените се лепели на Колев, без да полага усилие. Висок, с перфектна челюст, широки рамене, дълги крака, дори и под грозно ушитите панталони идеалният му задник привличал погледите на другарките, но привличането не било взаимно. Предпочитал да бъде сам, отколкото с бивши партизанки и ятачки, груби жени от село, които дори да били хубави, нямали никакви маниери и възпитание. Колев, без да иска, ги сравнявал с Анастасия и сравнението го отказало от секса с не една и две. Изобщо изпитвал известна неприязън към физическия допир с друго човешко същество. Единствената, която - в мечтите си - можел да докосва и да бъде докосван от нея, била ефирната Анастасия.

Народните момичета, придошли от селата в София, се смеели на висок глас, речникът им бил беден, често мляскали, като ядели, но най-лошото била хигиената. Повечето от тях се къпели веднъж в седмицата и при това събитие се поздравявали с „Честита баня“. Миризмата им много го отблъсквала, направо му пречела да се възбуди. За да му станел, трябвало да бъде почти безпаметно пиян. Гледал да ги изчука набързо на скърцащото си легло и ги пращал да си ходят. След което отивал на баня, където теляк изстъргвал кожата му до червено. Пазел се от жените не само защото в негово присъствие очите им светвали, но и защото не искал да има проблеми с партията. Жените си били жени, партизанки или не, Колев не искал да рискува да бъде натопен от някоя, че е морално разложен, ако не й отговорел на чувствата. А не бил изобщо готов да създаде семейство и напълно съзнавал, че външността му можела да му донесе повече негативи, отколкото позитиви сред класовите му другари. Всичко необикновено привличало нездраво внимание и завист. Пък и само една жена желаел истински - единствената, за която знаел, че никога не би могъл да притежава. Анастасия.

Дългоочакваната събота дошла. Орлин Колев се изкъпал, избръснал, сменил бельото си. Ядосал се на себе си, че всичките му три чифта чорапи били кърпени от майка му. Бил вече мъж с положение, нямало да изневери на идеите, ако си купувал по-често нови чорапи. Напарфюмирал се с руски одеколон „Тройной“, който негов съпартизанин му бил донесъл от Съветския съюз, и се огледал в конфискуваното огледало. Изглеждал добре. Помислил си, че в позлатената, инкрустирана със седеф рамка на това огледало всичко изглеждало по-добре. За разлика от някои другари, които заграбили каквото могат от къщите на враговете, той изпитвал неприязън, дори лека погнуса, граничеща със суеверие, към вещите на хора, правили състояния от експлоатацията на по-слабите и бедните. Обаче веднъж след като се огледал в това огледало, видял себе си в друга светлина. Нещо било различно. Погледът бил по-горд и решителен, извивката на устата му властна, раменете му прави и силни, образът, който го гледал от там, бил на мъж с бъдеще, затова и го прибрал в скромната си квартира. Като гаранция за бъдещия си успех.