Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Това била жената, която желаел да има, да притежава, да бъде негова, но бил достатъчно умен, за да знае, че няма по-невъзможна мечта от тази. Един ден взел ножица и навсякъде изрязал съпруга на Анастасия. Подредил обезобразените снимки в отделен албум - албум, в който била само тя, само негова, и били само двамата, когато го разглеждал.

Най-голямото му удоволствие обаче било едно писмо. Писмото било до Стоян Карамихов, писано, докато учел в Германия. Било кратко, но казвало всичко. Всичко, което Орлин Колев нямало никога да чуе.

Мили Стояне,

Дните в малка, провинциална София текат бавно без нашите обичайни разходки. Запълвам ги с четене на най-новите френски автори на сантиментални романи, които ми доставят удоволствие, но си мисля, има ли любов, която да издържа всичко? Любов през времето, разстоянията и изпитанията. Аз вярвам в такава любов, а ти, Стояне, вярваш ли?

Писмата ти са най-голямата ми радост, описанията ти на Берлин ме карат да мечтая за един друг, по-голям свят, пълен с нови научни изобретения, голяма литература, великолепна музика, разкошни оперни зали, красота, която тук ние нямаме. Обичам България, но мечтая тя да стане част от света. Сега сме само малка европейска провинция. Връщай се скоро, за да ми дадеш малко от великолепието на големия свят. И да бъдем заедно!

Твоя

Анастасия

За да не се разкъса от честото четене, Орлин Колев сложил писмото на последната страница на албума. Задраскал името на Стоян и си представял, че това писмо е писано до него. Затварял очи, облягал се назад на скърцащия стол и се опитвал да забрави олющените дъски на пода, изкривените черчевета на прозорците, мижавата светлина на електрическата крушка, желязната рамка на леглото, грубото сиво одеяло, общата баня и тоалетна, цялата мизерия на това, което го заобикаляло. В тези моменти за секунди през главата му се прокрадвала еретичната мисъл, че мечтите на Анастасия Карамихова за България може би не били толкова лоши, колкото съветските другари твърдели. Защо имането да е враг на народа? Какво лошо има в това, да имаш повече от другите, ако си го изкарал с акъл и труд?

Орлин Колев на секундата рязко отварял очи и отивал да наплиска лицето си със студена вода. Добре, че никой не можел да чете мислите му. И никога, категорично никога нямало да посегне на Анастасия. Не го било страх от нея, а от себе си. Тази страхотна жена щяла да го зарази с вируса на буржоазното мислене, а това означавало предателство. Предателството се наказвало със смърт. Колев мечтаел да стане голям човек в България, но пък и искал да види света. Трябвало така да го направи, че да му бъде разрешено да пътува. Как щяло да стане, не знаел, но трябвало да внимава никога да не издаде другите си мечти, тези, които никога нямало да се реализират. Другарите му имали пълно доверие, в Балкана доказал непоколебимата си посветеност на идеите на Ленин, Маркс и Енгелс, а сега вече познавал и буржоазното мислене - точно то щяло да му помогне да се издигне по-бързо. Това било другата причина да посещава Анастасия Карамихова в Радомир. Винаги имало какво да научи от нея. Информацията била идеалният претекст пред него самия за тайната му, безнадеждна любов.

Красивият другар виждал, че Анастасия можела да бъда чудесна учителка, но също така знаел, че ако я назначи, това ще се отрази лошо на досието му. Буржоазни елементи не можело да обучават децата на работническата класа и да ги развращават. По негова препоръка тя станала готвачка. Негов съпартизанин от Радомир изразил опасения, че децата можели да станат обект на диверсия. Ами ако тази буржоазна кучка сложела отрова и избиела децата им? Колев го успокоил, че нямало да посмее, защото й бил казал изрично, че при каквото и да било провинение и двамата със сина й щели да бъдат изпратени в Белене.

И така, радомирските деца растели, хранейки се изключително правилно, без запръжки, с малко мазнина и много витамини. Ястията, които Анастасия готвела, били разнообразни не само на вкус, но и на хранителни качества. Постепенно тя се превърнала в почти уважавана жена, която привидно била успяла да забрави миналото си, като се сляла с обикновените хора. Синът й бил отличен ученик, с невероятен математически талант, много добре, дори прекалено добре възпитан според оригващите се, пърдящи и къпещи се рядко съседи на врага от София. Орлин Колев го наблюдавал внимателно и не забелязвал никакви дефекти в начина, по който майка му го гледала. Явно го учела на скромност и трудолюбие, защото в доносите на учителката му имало само хвалби за отличника на класа.