Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Погледнал се за последно в огледалото, взел издействаните с връзки шоколадови бонбони и френски коняк и тръгнал. Анастасия го посрещнала облечена в елегантна черна блуза и тясна черна пола. Колев си отбелязал наум, че тази жена била като огледалото му, правела всичко по-красиво и възможно.

Олющената селска маса изглеждала напълно различно под бялата ленена покривка, приборите били прости алуминиеви вилици и ножове, обаче подредени елегантно върху ленена салфетка.

„Значи не е носила само дрехи в куфарите... И покривка е взела... Буржоазна работа...“ - помислил си Колев, докато сядал срещу Анастасия.

Тя се държала както винаги сдържано-любезно, дори бил леко изненадан от спокойствието й. Само била малко по-бледа от обикновено. Колев не бил глупав, знаел, че била готова на всичко заради сина си. Почувствал лека, мигновена неприязън и нарочно съборил чаша, която се пръснала на парчета в краката му. Анастасия се втурнала да събира парчетата, а той я наблюдавал отгоре, и това „отгоре“ му върнало самочувствието. Била само жена, в края на краищата.

Всички жени, буржоа или не, в крайна сметка се подчиняват на мъжете.

Поднесла му печено пиле с картофи, поръсени с ароматни подправки, каквито не бил опитвал никога. Обяснила му, че използвала най-обикновена мащерка, малко риган, масло, нищо повече. И виното било нейно производство, младо, стипциво и пивко. Пазел се да не пие, но както винаги при нея, изпил повече, отколкото трябвало. Напрежението трябвало да изчезне. Хранели се в мълчание, почти нищо не си казали, той само попитал къде е синът й, тя лаконично отговорила, че щял да се прибере, след като той си тръгнел.

Анастасия не се опитвала да му се хареса, изглеждала недостижимо красива и това го карало да я желае още повече. След третата чаша станал, отишъл при нея, вдигнал я от стола властно и я целунал. Тя не се съпротивила, нито затворила очи, и това леко го изнервило. Погледът й бил непроницаем. Никога нямало да го хареса, камо ли да се влюби в него, прекалено прост бил за нея. Нищо не казвала, но погледът й това говорел и Колев изпитал неочаквана остра болка. Спуснал ръка надолу и агресивно я впил в задника й. Анастасия се измъкнала от прегръдката му, хванала го за ръка с неочаквано властен жест и го завела до леглото, където сама започнала да разкопчава ризата му. Ядосан на себе си заради слабостта си към нея, той я стиснал за китката, за да спре, и я хвърлил на леглото, като разкопчал ризата си сам с една ръка, а другата била на гърдите й, държейки я прикована за леглото в подчинение.

„Ще ми се подчиниш, кучко, дори и да не ме искаш...“ - казвала яростта в сините му очи, втренчени в нейните. А Анастасия не се борела. Само го гледала отдолу с непроницаемия си поглед, опитвайки се сама да свали блузата си.

- Пусни ме да се съблека - казала почти заповеднически, като го гледала в упор.

Той задъхано се изправил от леглото, оставяйки я да се съблече съвсем спокойно пред очите му. Тялото й било идеално, по-красиво, отколкото очаквал. Със задоволство помислил, че това тяло не е било любено вече шест години и че последният мъж, който го е докосвал, бил мъртъв. Знаел това от доносите на съседите й. Друг мъж освен него не бил прекрачвал прага на дома й.

Орлин Колев нетърпеливо я дръпнал отново в леглото и забил език в устата й. Езикът й посрещнал неговия почти с желание, или на него така за миг му се сторило, но очите й продължавали да бъдат отворени и немигащи. Гледали го с неотговарящо на ситуацията безразличие. Колев затворил очи в опит да избяга от погледа й и точно когато членът му бил готов да влезе в нея, нещо се случило и той омекнал. Поел си дълбоко дъх, не можел да повярва, че това му се случвало. С нея. На крачка от сбъднатата мечта.

Започнал отново да мачка яростно гърдите й, забивайки език в гърлото й, търкал тялото си в нейното, бил все по-задъхан и по-задъхан, но членът му останал все така мек. Тялото му го принуждавало да види това, което не искал да разбере с ума си. Анастасия била жената на мечтите му, която никога нямало да има, защото Партията не разрешавала. Тази забрана била по-силна от нагона. Подсъзнателно му било невъзможно да я наруши.

- Отпусни се... - прошепнала Анастасия, осъзнавайки опасността от случващото се.

Орлин Колев я погледнал й се срутил в бездънните й сини очи.

Изведнъж го обзела страшна ярост. Тя била виновна за всичко. Станал рязко от леглото и й ударил брутален шамар. Главата й се отметнала от удара и Анастасия останала така - гола и неподвижна, с червен отпечатък на лицето от ръката му, с лице към стената. Стиснала челюсти, събрала цялото самообладание, на което била способна, и все пак една сълза се спуснала по бузата й. Орлин Колев не я видял, защото се обличал трескаво, виждал само провала си. Бил бесен.