След чая казала на Стефан, че в събота щяла да отиде на гости на леля си в Пловдив и щяла да се върне в понеделник. Само да полеел цветята в неделя. Стефан разбрал за пореден път, че имал най-добрата майка на света.
Купил зюмбюли, било пролет и единствената стая на майка и син била потънала в упойващо сладкия им аромат. На малката масичка в средата на стаята, покрита с виненочервена покривка от дебела, вече износена коприна, върху която имало дантелена, по-малка покривка, сложил бутилка „Винено бренди“ - първият коняк родно производство, и две чашки със златни орнаменти и ниски столчета. В кристална купа сложил шоколадови бонбони „Пияна вишна“, произведени във фабрика „Малчика“, която се казвала „Щастие“, преди да бъде национализирана. Стефан измил изцапаните си от постоянното чертаене ръце с лавандуловия сапун, направен от майка му - сега щели да миришат чудесно. Анастасия усъвършенствала таланта си да прави кремове и сапун. Използвала билки, които купувала от жена на пазара, на която поръчвала точно каквото й трябвало. Ароматите, които създавала, я връщали в миналото, когато не била постоянно обградена от миризмата на запръжка, с която готвели съквартирантите й.
Маруся обожавала начина, по който миришел нейният любим. Заравяла лице във врата му и го душела, опиянена от аромата на гладката му кожа, дискретно ухаеща на лавандула. Когато влезли в стаята, Стефан не й дал възможност да седне, направо я дръпнал на коленете си и я целунал така, че тя просто полудяла от възбуда. Яхнала го, вдигнала роклята си над коленете и впила устни в неговите, докато той галел гърдите й. Веднага станал така твърд, че го заболяло, вдигнал я от себе си и я пуснал на земята, все едно че била кукла, грабнал я за ръка и я повел към леглото. Обърнал я с гръб към себе си, разкопчал копчетата на роклята й и я измъкнал през главата й. Обърнал я към себе си, косата й се разрошила, бельото й било от лош памук, евтино бельо, което се продавало навсякъде, друго нямало, но за сметка на това гърдите й били изключителни, както и всичко под грозното бельо. Тя разкопчала копчетата на ризата му и му помогнала да я съблече, той я прекъснал с целувка, после тя разкопчала копчетата на панталона му, той го събул, измъкнал се от нея, махнал завивката на леглото и се пъхнал, повличайки я след себе си, в хладните, колосани от майка му специално за случая, чаршафи. Притиснали се един към друг като хора, които никога няма да се разделят. Били готови за любовта си. Той сложил ръка на корема й и я подържал така. После разкопчал сутиена й, свалил бельото й, махнал и своето и това, което изпитали един към друг в този момент, щяло да създаде малката Лилия или Лола, както тя сама се наричала.
Любовта им била изгаряща и възбуждаща, ръката на Маруся държала твърдия му силен член, а неговата била в живота, който се намирал между краката й. Целувките му били бавни, дълги, и той влязъл в нея, без да чувства никаква съпротива, тя го чакала, току-що разбрала какво е мъж. По-нататък щяла да сравнява всеки свой любовник с него.
Не можела да контролира звуците на наслада и Стефан сложил пръст на устните й, сочейки стената.
- Слушат!
Маруся го погледнала стреснато.
- Откъде знаеш?
- Знам... не мисли за това сега, само по-тихичко...
Не заспали до сутринта. Той се събудил преди нея и направил кафе от леблебия, друго нямало по магазините. Тя го извикала обратно в леглото и така се любили до обяд. Родителите й щели да я убият, никога не била правила такова нещо, въпреки че била на цели 22 години. Баща й щял да я пребие. Маруся се разплакала от страх, когато тръгнали към тях. Стефан я успокоил, че щял да се представи на родителите й и да ги убеди в почтеността си към дъщеря им. Тя била неговата годеница. Маруся се хвърлила на врата му, след което съвсем се ужасила. Не била казала на баща си нищо за произхода му, само майка й знаела, а тя щяла да му каже сигурно всичко. А и да не му кажела, той щял да разбере.
Това му била работата. Цеко Доков можел да научи всичко за всеки.
Маруся знаела колко баща й ненавижда „тези“ хора, но вече не разбирала защо - Стефан и майка му били мили, свестни и възпитани. И били толкова образовани, знаели немски и английски, познавали световната литература, Стефан слушал класическа музика и дори и завел на опера. Какво лошо имало в това? Преди да се прибере, Маруся решила, че баща й щял да научи истината на порции. Първо, че има годеник, после, че е от „тези“ хора. Цеко Доков щял да се успокои, като разберял, че годеникът й е архитект, защото на „тези“ хора не им се разрешавало да следват, а архитект означавало „наше момче“.
Читать дальше