Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Когато влязла вкъщи, Маруся мигновено отнесла два яки шамара, след което се намесила майка й. Признала, че е сгодена и че годеникът й е архитект, и както предположила, нещата постепенно се успокоили. Знаела слабостта на баща си към нея, изобщо имала таланта бързо да открива слабите места на хората. Това щяло да й послужи и в бъдещата кариера.

Понякога се притеснявала от погледа на баща си, рядко се случвало, но той се втренчвал в нея не като баща. Нещо диво, тъмно и опасно светвало в очите му. Маруся срещала това диво, тъмно и опасно във всеки мъж, освен в Стефан, който излъчвал светлина и любов.

Тази любов й помогнала почти да забрави една вечер, в която родителите й имали гости, всички били ужасно пияни и най-добрият приятел на баща й я заклещил в коридора и сграбчил гърдите й. Майка й се появила навреме, видяла всичко и той веднага я пуснал, като изсумтял каква красива дъщеря имат. Но на следващия ден не казала нищо. Нито на дъщеря си, нито на мъжа си. Все едно, че нищо не се било случило. Маруся никога не забравила мълчанието на майка си и за пръв път разбрала пределно ясно, че майка й се страхувала от баща й и приятелите му. Погледът на баща й пък не пропускал гърдите на най-добрата й приятелка, а майка й винаги се правела, че не забелязва.

Стефан бил единственият мъж, който я карал да се чувства в безопасност като жена. Вярвала му с всяка частица от тялото си, бил изключителен кавалер. Винаги се срамувала заради майка си, която се навеждала да връзва обувките на баща й, докато Стефан целувал краката й, смучейки пръст по пръст като захарно петле. Подарявал й шоколад „Крава“, който често бил толкова твърд, че можело да си счупиш зъбите, но пък бил вкусен и млечен, носел й цветя, ходели да ядат кебапчета в любимото им квартално кръчме. Пускал й плочи с арии на Карузо, мечтаел да я заведе на море във Варна, имал плоча на „Бийтълс“, танцувал страхотно леткис, а когато танцували блус, тя се разтапяла в ръцете му. Можел да я заведе където пожелае с разказите си, на края на света, а неговият свят бил толкова по-голям и по-интересен от света на родителите й! Стефан бил бог за нея, тя мечтаела за Париж от книгите на Ремарк, за Лондон от книгите на Агата Кристи, за Америка от книгите на Керуак. Познавала само Москва прекрасно, проблем били Париж и Лондон. Двамата трябвало някак да отидат там, искала тя да заведе Стефан в Париж, да пият кафе в кафенето, където е писал Хемингуей, или да се напиват в бистрото, в което е пил Фицджералд. Но как това можело да се случи? Тези страни били вражески. И французи, и англичани, и американци мразели България и Съветския съюз, искали да ги унищожат. Не искали хората да са равни, а да има бедни. Това някак не било честно, големите писатели ги описвали като страхотни места. Може би баща й би могъл да уреди такова пътешествие, нищо не се знаело. Такива били мечтите на Маруся.

Когато гледала „Нюрнбергският процес“ с Максимилиан Шел, си казала, че задължително щяла да срещне такъв мъж. Щом съществувал мъж като Шел, значи имало и други като него и нямало причина съдбата да не й изпрати нейния красив, изискан принц. Стефан бил точно това, само че със сини очи и напълно отговарял на представата на Маруся за неин съпруг и бъдещ баща на децата й. А Стефан гледал на екзотичната си приятелка с нескрито обожание, готов на всичко за нея. Така бил свикнал да се отнася с майка си, която го научила, че жените са силни същества, но имат нужда от любов, топлина и внимание така, както се отглеждат орхидеи. Само така се запазвали красиви и цъфтящи - с много любов и грижа. Винаги с лека горчивина добавяла, че орхидеи в България много трудно се отглеждали.

За Стефан Маруся била блестяща орхидея с кадифена златиста кожа и почти хищни, красиво очертани устни, които той обожавал. Ръцете й с тънки дълги пръсти се спускали по тялото му като потоци от любов, любов без граници, всеприемаща и въздигаща и двамата до божественост, отразяваща се в очите на другия.

Пречките щели да бъдат преодолени, бъдещето било тяхно.

След като гневът на Цеко Доков преминал, Ганка, майката на Маруся, започнала да дебне за подходящ момент, в който да му каже истината за приятеля на дъщеря им. Съпротивлявала се на мисълта, че този човек бил годеник на детето им. В него имало нещо, което не й харесвало, големеел се, не бил като тях. На Маруся й трябвало по-обикновено момче, с което да могат да си кажат две приказки на ракийка и салатка. Този нямал вид на човек, който пие ракия. Ганка поканила Стефан да обядва у тях, докато Цеко бил в командировка. Сготвила пълнени чушки, които той изял с удоволствие, но с вилицата си отделил всичкия лук от салатата с домати и краставици.