Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

- Пазил те е... Казах ти аз, че не е за теб, той не е от нашите, глезен е. Защо не ме послуша?! Какво ще правим сега? Баща ти не трябва да разбира в никакъв случай. Не слушаш, Маре, не слушаш, всичко знаеш, и ето резултата. Сега да ни говорят хората. Нищо, не се притеснявай, ще намеря връзки да направиш аборт. Стефан знае ли?

Маруся я погледнала стреснато и поклатила глава отрицателно.

- И няма да му казваш! С тази история трябва да се приключи веднага, преди да е станало по-лошо. Баща ти ще го убие, ако разбере.

Двете седели безмълвни и покрусени. Маруся я втресло. Била само на двайсет и две години и мисълта за аборт я ужасявала. Била чувала страшни истории от съученички и колежки. Кой щял да й направи аборт, нито била женена, нито имала деца?! Имало лекари, които извършвали незаконни аборти, но с голям риск да си загубят работата. Познато момиче на нейна приятелка пробило матката си с игли за плетене в опит да убие плода, друга пила коняк, докато лежала във вана с почти вряла вода, и получила зловещ кръвоизлив, трета се натровила с някаква отвара, дадена й от знахарка. Не било разрешено ползването на пълна упойка, абортите се извършвали с местна, която обезболявала тялото, но жените чувствали инструментите в себе си, стъргането, чукането, тракането по металните съдове, гласовете на лекарите. Половината от забременелите българки имали прекъснати бременности, не били рядкост и жени с над десет аборта. Никой не учел децата в училище какво да правят, когато съзряват сексуално. Мъжете не искали и да чуят за презервативи. Сексът не бил секс, ако бил с гума. Дори и Стефан не ползвал презервативи. Маруся чувала, че всяка година убивали десетки хиляди неродени деца, и нейното дете щяло да бъде едно от тях.

В последния момент преди да стигнат до „Първа градска болница“, в която майката на Маруся уредила да я „оправят“, изведнъж Маруся се заковала на средата на „Раковска“. Била мислила много. Загубила сън, откакто разбрала, че е бременна. Не й излизала от главата жабата, в която била инжектирана урината й, и така станало ясно, че е бременна. Ако на следващия ден жабата произведяла сперма, това потвърждавало бременноста. Каква гадост! Лъжела Стефан, че е преуморена, че кара някакъв лек грип, и се измъквала от срещи с него. Той я гледал изучаващо, но не питал, тя сама щяла да си каже. Приемал извиненията й с толерантност и кавалерство, които Маруся не била срещала досега. На няколко пъти деликатно се опитал да разбере какво я мъчи, разпитвал я отдалече за родителите й, за баща й, за ученето, за всичко, за което се сещал, че би могло да причини депресия на любимата му. Само нежността й към него била непроменена.

И така, застанала на средата на улицата, Маруся се огледала наоколо, погледнала запъхтяната си притеснена майка и изведнъж почувствала в себе си някаква нова, непозната сила. Искала нов, различен от този на родителите си живот, такъв, какъвто тя си го направи, без техните идеи и предразсъдъци, по-възвишен, по-чист, по-красив. Не можела повече да понася мрачния поглед на баща си и страха на майка си от него. Разбрала, че за нея нямало нищо по-важно от истината и любовта. Не можела повече да лъже Стефан, той трябвало да знае, че носи детето му, пък двамата щели да решат какво ще става. И щели да се справят с всичко. За секунда изпитала страх от баща си, но го пропъдила моментално. Имала Стефан, двамата заедно били силни. Майка й я гледала стреснато в очакване.

- Какво?! Ще закъснеем, тръгвай!

- Няма да направя аборт, преди да кажа на Стефан. Той ме обича истински и не мога да го лъжа.

Ганка Докова я погледнала ужасено. Огледала минувачите край тях, все едно някой я следял, зашепнала, да не я чуят.

- Маме, недей така, моля те. Дай да те оправим, нямаш друг избор! Не е страшно, ще видиш, бързо ще се оправиш и ще забравим! Нали знаеш какво ще стане, ако баща ти разбере? Помисли и за Стефан и майка му. Ще ги унищожи!

Маруся обаче почувствала страшна сила и твърдост. Нямало да позволи на баща си да разруши нито нейния живот, нито живота на Стефан, защото щяла да го дари с внук. Това щяло да го смили.

- Няма какво да мисля. Татко ще трябва да приеме това, което двамата със Стефан решим. Прости ми, мамо, но не мога да го направя. Обичаме се, това е.

Маруся целунала майка си по бузата и почувствала неочаквано облекчение. Обърнала й гръб и радостно се затичала към дома на Стефан. Нямала търпение да каже на любимия си. Детето й щяло да живее.

Той веднага й предложил брак, а Цеко Доков първо се опитал да й забрани да се жени, като заплашил, че ще изсели Анастасия и сина й от София, но Маруся не трепнала. Ако трябвало, щяла да стане селска учителка, но нямало да остави Стефан дори и баща й да го заточи на края на света. Била напълно спокойна и непознато твърда за родителите си. На Цеко Доков му станало ясно, че няма да се пребори с дъщеря си. Обвинил за всичко жена си и се напил безпаметно.