Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

В корема на Маруся растяла Лола, която още нямала име, нито пол, но била направена с много любов и щяла да се появи на този свят напълно триумфално на крилете на любовта.

Там си имаше всичко. Тъмнина, топлина и вода, в която й беше комфортно да расте. От време на време чуваше отдалече някакъв груб, силен глас, който я плашеше, но след това гласът се отдалечаваше и се чуваха други гласове - един по-тънък и весел, тръгващ от хралупата, в която се намираше, и друг по-дебел, но изобщо не страшен като онзи. Грубият глас се караше с друг, по-тънък глас, различно тънък, отколкото на говорещата хралупа. И всичките тези гласове ту се приближаваха, ту се отдалечаваха. Явно непрекъснато се случваха някакви неща, заради които щеше да е много добре да се излезе от тъмното, обаче засега не я пускаха. Виждаше само тънки реки, по които течеше нещо червено и не спираше да тече. Виждаше ги, защото през всичко прозираше малко светлина.

Изведнъж разбра, че е „тя“. Не знаеше, че е имало и друга възможност, просто се осъзна като „тя“. Почувства някаква особена връзка с хралупата, която също беше „тя“, и тази връзка се появяваше във всички новоосъзнали се „тя“-същества с техните хралупи, самите те създадени да бъдат хралупи. Хралупата имаше за задача да пази „тя“-съществото от гласовете отвън. Някои от тях караха едно голямо нещо над главата й да забързва туптенето си, което пък ускоряваше туптенето на нейното туптящо нещо. Когато туптенето в хралупата се засилеше заради гласовете отвън, не беше никак спокойно. Явно трябваше да заякне, преди да излезе.

Понякога хралупата като че ли хълцаше, което беше болезнено за нея и за „тя“-съществото. Центърът на хълцането също беше точно над главата й и тогава беше обладана от необичайна тъга за хралупата. Започна да разбира какво се случваше на горката хралупа - тя плачеше. Тогава добрият дебел глас, защото имаше и лош, започваше да издава мили звуци, от които хралупата спираше да плаче и изведнъж всичко около „тя“-съществото ставаше приятно, чувстваше се обградена с нещото, за което тънкият и добрият дебел глас често си говореха - любов, първата дума, която не й звучеше чуждо. Звуците „ю“ и „о“ бяха много приятни. Любовта беше топлата водичка на хралупата, когато беше спокойна. Когато не споменаваха за любовта, водичката малко изстиваше и не беше толкова приятно и спокойно.

Тя! Елиминира думата „същество“ - вече със сигурност беше ТЯ. Тя растеше в хралупата все по-щастлива. Вече й се излизаше, страшно искаше да види какво има навън. Най-много й се искаше да излезе, за да види любовта. Досега тя беше най-хубавото нещо, което се беше случвало на дебелия и тънкия глас, на хралупата и на самата нея. Сигурно беше нещо като хралупа, която пазеше винаги топла тишина и спокойствие. Нямаше търпение да я срещне и да я наблюдава. Щеше да наблюдава всичко навън, интересното тепърва започваше.

Началото на брака на Стефан и Маруся беше трудно заради Цеко Доков, който не можеше да преодолее ненавистта към зетя и майка му. Анастасия го дразнеше особено много с любезността си. Държеше се безупречно и въпреки това всичко в нея го дразнеше. Стефан пък си позволяваше твърде много неща, от него лъхаше на „слободия“ и буржоазен упадък. Дори външният му вид беше упадъчен заради начина, по който се обличаше. А глупавата му дъщеря, както Доков си мислеше за Маруся, беше на седмото небе от щастие и не обръщаше внимание на лошите знаци, нито на загрижения си баща.

Отличното възпитание на Стефан, панталоните с ръб, винаги идеално изгладените бели ризи и неотлъчното сако от тъмнозелено, дебело, рипсено кадифе с кафяви кожени кръпки на ръкавите - за Маруся бяха признаци за съвършенство, а за Доков бяха повече от обида, те бяха знак за враг. Зет му беше съумял да поддържа сакото си години наред в изряден вид благодарение на постоянното използване на химическо чистене - нещо ново за България, на което Цеко Доков гледаше с подозрение, както и на буржоазния според него навик на Стефан да се къпе всеки ден. Чистотата му го вбесяваше, като че ли с нея той отнемаше нещо от техния свят, свят, в който употребата на дезодорант беше непозната до средата на 70-те, а бельото се сменяше веднъж в седмицата. Чистотата на Стефан за Цеко беше опит да се прикрие мръсният му, буржоазен произход, направо обида към работническия пролетариат, вид тих, незабелязан, но много опасен преврат, а идеално поддържаните нокти на ръцете му правеха омразата към него непреодолима.