Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Ганка Докова не познавала хора, които не ядат лук. Отказал да пие и ракия. Единственото нещо, което й харесало, било, че не си отварял устата, като дъвче. Не можела да понася мляскането на мъжа си. Това, че винаги миришел на хубаво, било и добре, и зле. Забелязала, че дъщеря й попивала маниерите на годеника си и вече изглеждала като че ли различно, все едно, че не била нейното дете, а някаква дама. Това определено не й харесало, а още по-малко щяло да се хареса на баща й. Не била срещала по-любезно и възпитано момче от този Стефан, но произходът му личал отвсякъде. Враг, буржоа, не бил равен с тях, личало си, че се мислел за нещо повече. Страхувала се, че се големеел и момичето й можело да пострада. Но пък не била виждала по-внимателен мъж, гледал Маря като писано яйце. Маруся не давала и дума да се издума срещу него, дори настояла майка й да каже веднага истината, било безсмислено да крият, каквото ще да ставало, Стефан щял да бъде нейният съпруг. Ганка молела дъщеря си да изчака, да не бърза, да го опознае, но молбите й били напразни. Нямала друг избор, освен да каже на мъжа си истината.

Самият Цеко Доков усещал, че нещо не било наред, този Стефан не му вдъхвал грам доверие. Какви били тези ръце на мъж - гладки и с нежна кожа като на жена, ноктите винаги изрязани и чисти. Явно никога не ги е цапал с нищо, не можел да държи друго, освен молив и линия, проектант някакъв.

- Архитект! - поправяла го Маруся. - Не е проектант, татко, завършил е архитектура!

- Архитект... Виж му ръцете, какви са тези ръце като на жена... Сигурно една леха не може да прекопае... - мрачно сумтял баща й.

- Ама за какво му е да копае лехи, като ще строи сгради! Това е много повече от всякакво копане...

- Ти да мълчиш, разбира ти главата! - Цеко Доков скастрял дъщеря си ядосано. - Един мъж, ако не може да работи физически труд, за нищо не става...

Ганка Докова сръчквала дъщеря си да не продължава разговора и да не ядосва повече баща си. Нямало смисъл, нямало да промени мнението си за Стефан.

- Интелектуалец не ти трябва, а мъж... Искам много внуци...

Това вече не можело да продължава, Маруся ставала все по-нервна и един ден Ганка Докова събрала кураж и казала истината за произхода на Стефан на съпруга си.

- Ще я пребия! Ще я убия, чуваш ли!? Не може да резили семейството ни с някакъв ретрограден тип! Ще пратя и майка му, и него обратно в провинцията, кой изобщо ги е допуснал тук... Утре всичко ще проверя... Къде е Маруся? Не ме гледай така, къде е Маруся, те питам!

- На кино са - мрачно отговорила Ганка. Знаела, че Маруся не я чакало нищо добро. Обаче неизвестно откъде й дошла сила.

- Слушай ме добре, Цеко - казала с такъв тон, че Цеко Доков млъкнал и я загледал втренчено. - Няма да ти разреша с пръст да докоснеш детето. Момчето е свестно и я обича. Не е от село, не е пипал мотика, и слава богу, защото има професия, истинска професия. Ще строи пътища и предприятия, завършил е пръв във випуска, с отличие! Носи детето ни на ръце, така, както никога никой не се е отнасял с мен!

Цеко Доков побеснял.

- Така ли, това ли ти се е приискало, някой да те носи на ръце...

- Остави ме да говоря! - креснала Ганка, а на Цеко му станало ясно, че този път трябвало да слуша.

- Писна ми да гледам как се наливаш с приятелите ти и те заглеждат Маря и приятелките й, писна ми, ясно ли ти е? Не искам детето ми да попадне в семейството на нито един от твоите, нито един! Каква е майка му, какъв е бил баща му, няма значение, важното е как Стефан гледа детето ни и няма да ти позволя да се държиш лошо нито с нея, нито с него... Ако направиш нещо, ще си вдигна чукалата и ще си отида на село при наш’те, да знаеш!

Ганка Докова треснала вратата пред смаяния си съпруг и излязла. Той извадил ракията от килера, налял си чаша, изпил я на екс, налял си втора, треснал шишето на масата. Продължил мрачно да се напива. Когато Маруся се прибрала, баща й си бил легнал мъртво-пиян, а майка й я нямало. На следващия ден Цеко Доков не й говорел, но майка й я успокоила, че въпросът със Стефан бил приключен. Маруся била на седмото небе от щастие.

Баща й обаче не мислел така. Изчел досиетата на Анастасия и Стефан Карамихови и разбрал, че нищо по-лошо не можело да се случи на семейството му. Дъщеря му лепнала петно на цялата му биография, в която Партията и изграждането на комунизма били най-важната цел в живота му. Чудел се как да обясни на колегите си от Държавна сигурност, че ще се сродява с враг.

„Как не ги избихме всичките до крак, до трето коляно, сега всичко щеше да е наред!“ - мислел си, давейки мъката в ракия.