Лия Флеминг - Пощенската картичка

Кали мразеше да стои на закрито при дъжд, но когато през зимата ги засипваше снегът, бе като в приказка - бой със снежни топки, правене на снежни човеци и спускане с шейни по стръмния склон. Понякога помагаше в голямата кухня с нани и прислужницата, Ефи Дръмонд, която знаеше цял куп истории за водни духове и страшни призраци в мъглата. На Кали й позволяваха да оближе купата за печене и да си отреже парче от тестените сладкиши или пък да рисува с цветни моливи в книжките за оцветяване. Но днес трябваше да затвори очи и да се преструва, че спи, така че Марта да напусне детската стая на тавана - със зарешетени прозорци и оградена с предпазна месингова решетка камина на въглища - и да остави мистър Дапъл, кончето люлка, да пази вратата, която винаги бе открехната, в случай че Кали се уплаши от нещо през нощта.

Кали обичаше спалнята си с месинговия креват и завивката в стил „пачуърк“. Имаше своя собствена тоалетка с чекмеджета, ароматизирани с клончета от лавандула, в които роклите й бяха подредени върху хартиени листове. През повечето време носеше зелената си училищна униформа - престилка без ръкави и риза със златисти ивици - заедно със зелена жилетка, украсена в златисто, дебели зелени три четвърти чорапи (много я сърбеше от тях) и голяма зелена филцова шапка с панделката на училището. Нямаше търпение да се преоблече отново в килта си, ръчно изработен от вълнения кариран плат на нейния клан, клана Рос - червен със зелено и синьо каре. Леля Фий й бе казала, че второто й име е Рослин, така че може да носи носията на клана. Бе направена от майсторите производители на килтове Лоури в Глазгоу.

Само ако можеше винаги да е с килта и пуловера си... Тогава щеше да се състезава с близнаците като момче, а не като някоя лигла, задушаваща се в роклята с набори, с бели чорапи и сандали, които трябваше да слага задължително в неделя. Молеше да я подстрижат късо като леля Фий, но Марта каза, че не бива да си реже косата, преди да е навършила дванадесет години. Било на лош късмет, предупреждаваше я тя, докато всяка сутрин, преди училище, сплиташе гъстата коса на Кали.

Каролайн се сгуши под завивката, без изобщо да й се спи. За последен път бе видяла леля Фий по Великден, когато събираха яйцата, и с нея бе дошла и приятелката й леля Кити. Тя бе медицинска сестра в голяма болница и бе доста строга. Марта беше толкова развълнувана от идването й. Бащата на леля Кити, преподобният мистър Фарел, бе спасил семейството й по време на войната и им бе дал жилище. Гостенката щеше да донесе новини за семейството на Марта. Сестрите и родителите на Марта се бяха върнали в Белгия, в един град, наречен Брюж, където бяха учители, но един от братята й бе заминал за Канада. Кали не можеше да понесе мисълта, че един ден Марта може да ги напусне и да се събере със семейството си, особено ако е преди рождения й ден... Дали онзи стар мъж в коридора наистина й бе донесъл подарък? Протегна ръка за малкото си коте играчка, Смоуки, затвори плътно очи и си затананика любимата белгийска приспивна песен: Slaap, kindje, slaap. Daar Buiten Loopt EEN Schaap... 7

2Известна марка мармалади. Според популярна версия в края на XVIII век шотландски търговец от град Дънди внесъл от Севиля голямо количество портокали, които обаче се оказали твърде горчиви. Съпругата му ги сварила със захар и така се появил мармаладът в сегашния му вид. - б. пр.

3Пуловери, наречени по името на шотландския остров, с който се свързва тази техника, характерна със съчетаването на много цветове. - б. пр.

4Период, в който се провеждат балове и официални събития. - б. пр.

5Песен за старата любов и старото приятелство, написана от Робърт Бърнс през 1788 г Буквално фразата се превежда от стар шотландски диалект като „старите, миналите времена“. Пее се като коледна песен. - б. пр.

6Галено обръщение за бавачка. - б. пр.

7„Спи, бебе, спи. Навън се разхожда овца...“ (белгийски ез.) - б. р.

Фийби Фей се загледа през прозореца на файтона, докато пейзажът навън се променяше: от тунелите и задимените тъмни кътчета на гара Бюканън към построените от пясъчник жилищни сгради и големите корабостроителни кранове на река Клайд, после на север до разлистените крайградски градини на Биърсден и Милнгейви, а след това към тресавищата и високите голи склонове на Кемпси. Никога не се уморяваше от последната част на пътуването си, защото знаеше, че Нан, Ефи и Марта ще я посрещнат топло. Там щеше да я чака на гарата и Фийби имаше изненада за него. Беше поръчала нов автомобил от един гараж в Глазгоу, който щеше да бъде доставен утре, а Там скоро щеше да се научи да го кара; можеха да го държат в конюшните.