Лия Флеминг - Пощенската картичка

Знам, че захванеш ли се с една задача, я довеждаш докрай, но не позволявай това да обърка бъдещето ти. Пожелавам ти да имаш прекрасен живот. Просто се надявам, че в теб има и доза любопитство. Ако разбереш кой всъщност съм аз, ще знаеш и къде е твоето истинско място. Отговорите са някъде там, но времето може би не е на твоя страна.

Не забравяй, никога не съм спирал да обичам и теб, и майка ти, затова прости на разочарованието, което бе твой баща.

Лю

Стаята се завъртя около Мел, сълзите й се стекоха заради всички недоразумения и спорове, които бяха имали в миналото с баща й. Сега вече беше напълно сама.

В крайна сметка тя се овладя достатъчно, за да провери какво друго има в кутията. На дъното откри плувни значки, снимки, пощенска картичка с дама със старомодна шапка с голяма кръгла периферия, която й се усмихваше, и медал, чиято панделка се бе разпаднала, а надписът на него бе на чужд език.

За миг се ядоса ужасно, искаше й се да изхвърли съдържанието на кутията в кошчето. Какво общо имаха с нея всички тези боклуци? Защо в началото на новия си живот в Лондон трябваше да се тормози с търсенето на някакви загадъчни предци? Дълбоко в себе си обаче знаеше, че не може да предаде баща си.

Може би съдбата я бе изпратила в Англия с основателна причина.

1Консерваторията „Елдър“ е основното висше музикално училище в Австралия. Разположено е в Аделаида, столицата на Южна Австралия. - б. пр.

Кали

1923-1945 ГОДИНА

Когато засвирят бегин 1, той връща звук на музика тъй нежна, той връща нощ на тропически разкош, той връща спомен - вечно жив.

1Музикален стил, танц, наподобяващ бавна румба. Begin the Beguine (1935) е една от най-известните песни на американския композитор Ксул Портър (1891-1964). - б. пр.

Каролайн се промъкна приведена по горската пътека към заградената със стени градина на Далраднор Лодж. Държеше кървящото си коляно, защото се беше наранила, докато се катереше по Метлата на вещицата, за която Нивън Леърд казваше, че е дело на дявола. Тя знаеше, че е само един стар огънат клон, покрит с чепове, но въпреки това се бе одрала сериозно на него и я болеше, все едно наистина бе дяволско творение. Не искаше близнаците да я виждат как плаче, така че тръгна към къщи, за да може Марта да й помогне. И умираше от глад.

Беше средата на септември и къпините бяха зрели и сочни, така че кухнята ухаеше на

конфитюр, докато мисис Айбел пълнеше стари буркани от мармалади „Дънди“ 2 с рубинено желе. Сега обаче, с това болящо я коляно, Каролайн нямаше време да спира, за да събира жълъди, лешници и диворастящи гъби.

Влетя в коридора и едва не се блъсна в мъж, облечен в сако от туид и къси панталони за голф, който стоеше и се възхищаваше на снимките на стената до стълбището. Той се обърна и я изгледа - Каролайн бе с килт и с мръсни чорапи, с дебел пуловер с шарка от остров Феър 3 , опръскан с лепкави петна и с дупки на ръкавите.

- О, кой е дошъл тук, облечен в това каре? - каза мъжът, оглеждайки я с интерес.

Точно в този момент мисис Айбел се втурна в коридора и побърза да го поздрави на своя силен шотландски акцент.

- Божичко, виж се само, дете. Какво ли ще си помисли сър Лайънел? Племенницата на мис Фийби е такава хулиганка.

- Виждам, че е така - усмихна се той. - На колко години е... утре става на шест, нали така?

- На седем - тросна се Каролайн. - Сър - добави, спомнила си добрите маниери точно навреме.

Странно беше, че този старец знае кога е рожденият й ден. Може би бе дошъл, за да й донесе подарък, въпреки че никога не го бе виждала преди. Отдръпна се назад срамежливо, като забеляза, че той я оглежда.

- Бих казал, че е висока за възрастта си. Струва ми се, че е мъжкарана - засмя се той.

- И ще сте прав да го кажете. Не можеш я измъкна от гората - или от калта. Леля й винаги й носи рокли от Лондон, но да я облечеш в тях... Обаче вие не искате да чувате всичко това.

Хубаво е, че сте се върнали за Сезона 4. Как е семейството ви?

Той се обърна към икономката.

- Както винаги. Жена ми така и не се възстанови от загубата на Артър, на сестра му Верити също й е доста трудно. Толкова малко от старите му приятели успяха да се върнат, но се радвам да видя, че Далраднор не се е променил. Нищо не може да вдъхне живот на едно място така, както детският смях. Детето изглежда се чувства тук като у дома си. Казвате, че е племенница на Фийби... Каролайн? - погледна я отново.