Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът 2

- Извинете ме, отивам до тоалетната...

- Никъде няма да ходиш, сядай обратно, курво. Ти си курва. Обикновена, долна комунистическа курва. Боклук. КУРВА, разбираш ли?! Не ставаш за нищо, ти си боклук! Долен боклук, не те ли е срам, курво? Жалко същество, курво мръсна, ще ви изметем, разбираш ли?!

Момичето се вцепени от страх и седна послушно обратно. Всички мълчаха и слушаха, никой не я защити, а Лола искаше да пропадне вдън земя. Дори и да беше курва, защо не се беше изрепчил така на Колев. Но тя познаваше мъжа си отлично. Отношението му към „комунистическата курва“ трябваше да бъде показано пред много свидетели. Бързо се адаптираше към новата действителност. Трябваше да застане на страната на свободата.

Със стисната челюст, излъчващ отвращение, Стоян си грабна сакото, хвана я за ръка и я измъкна от масата така, че събори няколко чаши на земята. Цялото заведение беше чуло речта му така, както той беше изчислил. Сега мълчеше и я влачеше след себе си, а тя не искаше да се обърне назад. И все пак не можеше така да си тръгне, трябваше да покаже на момичето, че не харесва поведението на съпруга си. Каквато и да беше, той нямаше право да се държи така с нея. Обърна се за миг и й кимна. Тя беше навела глава, а онзи от „новите“ я беше прегърнал и я утешаваше.

Докато не стигнаха до тях, не си казаха дума в таксито. В момента, в който затвориха вратата на апартамента след себе си, избухна жесток скандал. Лола се разкрещя, че дори и да е проститутка, каквато и да е, той няма право нито да я съди, нито да се държи така с нея, нито с който и да било. Стоян й отговори, крещейки, че и тя е курва и не става за нищо. Боклук. Нищо. От нея никога няма да излезе нищо, защото е номенклатурна дъщеря и всичко й е дадено наготово.

Лола не можеше да повярва на обрата в поведението му. Напомни му, че първо, не е номенклатурна дъщеря, а точно обратното, и второ, каква беше всичките тези години, през които той използваше привилегиите на Колев. Припомни му, че дължеше приемането си в университета и кариерата си именно на номенклатурата. Колев да не би да е бил опозиционер през всичките тези години?

Беше ясно, че се мразеха. Омразата им един към друг избухна като ядрената бомба, която американците никога не биха използвали срещу СССР, нито руснаците срещу Америка. Най-важният въпрос беше обаче какво той смяташе, че трябва да направят с детето. Тя беше взела своето решение. Просто искаше да чуе какви са неговите намерения за така желаното от него бебе досега.

Отговори й кратко и ясно:

- Ако родиш, ще се грижа за него.

Усмихна се на себе си. И двамата бяха жалки. Нелепото им семейство се беше разпаднало така бързо, както и се беше появило. Взаимната лъжа беше сложена на масата.

- Утре сутринта напусни дома ми.

На сутринта Стоян си събра багажа и се прибра при майка си, а Лола отиде да насрочи дата за аборт.

Колев го извика на разговор. Стоян знаеше, че вече почти бившият му тъст е от новите хора, които ще управляват България, и нямаше и следа в поведението му от антикомунистическата истерия, в която беше изпаднал предишната вечер. И въпреки че работеше с Колев, той не можеше да остане с Лола. Тя го ненавиждаше. Обясни прочувствено всичко. Страшно съжаляваше, че майка му се е оказала права. Лола не е за него и е по-добре да се разделят сега и тя да направи аборт, отколкото някой ден да страда и детето им. Колев не само че нямаше нищо против, но и не беше изненадан от позицията на зет си.

- Моето момче, не се обвинявай за нищо. Не само не ти се сърдя, но и те подкрепям в решението ти. Нещата се промениха. Познавам Лола прекрасно, тя е дъщеря на баща си въпреки всички усилия, които положих да я направя нормален човек... Няма да остане още дълго тук. Няма да ми липсва. - Направи дълга пауза: - Все пак ще се опитам да задържа Стефчо...

Изведнъж млъкна, очите му започнаха да блуждаят някъде през прозореца. В гърлото му се появи буца. Историческите обстоятелства бяха помогнали на малката курва и тя щеше да му отнеме най-милото му. Смисълът на живота му. Неговият Стефчо. Трябваше навремето да осиновят детето, но той си беше виновен, че отстъпи пред жена си. Стоян се опита да го успокои:

- Орлине, ще говоря с нея, въпреки че се съмнявам, че ще има смисъл. Аз мисля, че ако замине, е по-добре да ви го остави, вие ще го гледате по-добре от нея със сигурност. А и за мен Стефчо е като син, ще продължа да се грижа за него, но нали я знаеш...

Беше безсмислено, Колев познаваше прекрасно доведената си дъщеря. Картите се бяха пренаредили не в негова полза за пръв път от не помнеше колко дълго време. Беше някак невероятно. Контролът над всичко като че ли му се беше изплъзнал.