Милена Фучеджиева: Сексът и комунизмът 2

Изведнъж почувства панически страх въпреки тайната радост, че случващото се щеше да промени живота на всички. Излезе да се разходи, за да види с очите си. Някои хора изглеждаха уплашени, други гневни, трети еуфорично щастливи крещяха и разнасяха плакати, на които пишеше „Промяна!“ Пишеше и много други неща, но думата „промяна“ се вряза в мозъка й. Срещна Тони, приятелят й от ВИТИЗ, който тичаше по „Шишман“. Спря за секунда да я прегърне.

- Лола! Снощи слушах баща ти по радиото, ти чу ли какво каза?!

- Не, не съм.... - Сърцето й се разтупа от вълнение и излъга: - Радиото ми не хваща... Какво каза, кажи ми, моля те!

- Трябва да вървя, но ти не отивай към Народното събрание, опасно е... Ще ти се обадя по-късно!

Лола го хвана здраво за ръкава и го задържа.

- Кажи ми сега, моля те...

- Всичко е свършено с тия! Каза, че има надежда, че скоро ще види дъщеря си! Представяш ли си, Лола! Скоро ще си свободна!!!

И се измъкна и хукна, махайки й. Не можеше да повярва. Не трябваше да се вълнува, не трябваше да вярва. Все още.

- Тони, благодаря ти!

Тръгна към апартамента на баба си, без да вижда къде ходи. Не я интересуваше как изглежда, плачеше от щастие и от ужас заради ситуацията, в която се намираше. И веднага осъзна, че ако това беше вярно, тя не можеше да роди. Беше абсолютно невъзможно. Но дали беше вярно?! Тони нямаше да я лъже, нямаше как да не е истина. А ако смажеха всичко?! Не, баща й знаеше. Винаги беше знаел, че това ще се случи. Затова си беше тръгнал, затова я беше оставил, за да се случи. И да са заедно и свободни някъде.

Татко.

Не усети как стигна до апартамента на „Крум“, качи се по стълбите механично, все по-бавно, докато не спря на средата на етажите. Пое си дълбоко дъх.

"Татко."

Каза го на глас няколко пъти, докато свикне. Беше изтрила думата от главата си, толкова години не беше имала на кого да я каже. Влезе в апартамента, отиде в стаята му, легна на леглото му и зарови лице във възглавницата. Не миришеше на него, не миришеше на нищо освен на застояло. На минало.

Всичко това беше минало. Страхът дебнеше и не й позволяваше да повярва, а от улицата се чуваха викове, скандиране, глух тропот от много крака. Изправи се от леглото като ужилена. Край. Не можеше да има дете, защото нямаше да остане нито ден повече женена за Стоян. Не можеше и повече да живее с майка си и Колев. Нито можеше да живее в България и ден повече. Изведнъж всичко, което беше могла, беше се подчинявала и правила години наред, се оказа невъзможно. Опита се да успокои темпото на мислите си, но ако наистина се случваше това, което ставаше в СССР, значи имаше надежда.

Пак и пак беше забравила заклинанието на баба си: „Докато си жива, винаги има надежда! Не го забравяй никога!“ Беше го забравила, защото надежда реално нямаше през целия й досегашен живот. Или поне тя беше повярвала в липсата й. Гласът на баба й се върна в главата й, когато надеждата се появи. Така, както се появява на вратата човек, внезапно завърнал се от далечно и дългогодишно странство.

Сега обаче трябваше да се овладее, да скрие мислите си, да се прибере и да изчака как ще се развият събитията. Интуицията й обаче не я лъжеше. Надеждата се беше завърнала от дълго пътешествие.

Събитията се развиха светкавично през следващите дни. Тодор Живков беше свален от власт. Колев не се появи вкъщи цяло денонощие. След като се върна, беше овладян и спокоен. Даде на Маруся да разбере, че той и прогресивно мислещите му колеги от Политбюро бяха взели нещата в свои ръце. Маруся отиде да съобщи добрата новина на дъщеря си. Лола я посрещна мълчаливо. Не трябваше да се издава и пред майка си.

Вечерта Лола и Стоян отидоха да вечерят в Корейския на „Асен Златаров“ с любимия им приятел Сашето, който току-що се беше развел с американската си съпруга, както и с някакви непознати негови приятели. Приятелите бяха двойка. Лола познаваше момичето. Беше изключително красива манекенка, женена за сина на един от най-приближените на Живков. Съпругът й беше грозничко, но симпатично момче, купонджия и един от малкото, които се държаха нормално. Но тази вечер тя не беше с него, светкавично го беше сменила с млад мъж. Сашето им пошепна, че той е от „новите“ хора.

Стоян започна да се налива и да гледа манекенката все по-лошо с погледа валяк. Лола осъзна, че ще стане нещо лошо, трябваше да го спре. Вече видимо пиян (алкохолът го беше хванал бързо), Стоян изведнъж се обърна към манекенката и се втренчи в нея с присвити очи. Тя стана от стола неспокойна.