Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Знам, че това ще те шокира, но действителността, в която живеехме, беше много жестока, по-жестока от сегашната. Започна повече да се заседява. А аз започнах да мисля върху това, че татко ти трябва да отиде в гимназия, да учи в добро училище, а не в селското. Така или иначе, истината беше, че ако ми посегнеше, трябваше да се подчиня. Надявам се да ме разбереш и да не ме съдиш за това признание.

Щях да се опитам да издействам от него да ни разреши да се преместим в София. Беше много амбициозен и силен и все по-влиятелен, не пропускаше да ми се похвали за повишенията си. Виждах, че все повече се влюбва в мен. Докато не дойде моментът, в който се случи това, от което се страхувах най-много. Една вечер остана да спи вкъщи. Беше ме предупредил да изпратя баща ти при съседското дете, под предлог че ще имаме важен, таен разговор.

Бях ужасена. Трудно ми е да ти опиша състоянието, в което се намирах, но си казах, че нямам право на емоции - в тази опасна, хазартна ситуация, трябваше да си изиграя картите максимално добре, заради бъдещето на баща ти. Овладях се, дълго се молих на Бог да ми даде посока и да не ме оставя. И дойде вечерта, в която Орлин Колев остана вкъщи с намерение да ме люби.

Вероятно вече си се досетила, че става дума за него и сигурно си много уплашена. Веднага ти казвам, че и ти, както аз някога, ще трябва да се овладееш и дори да се помолиш на Бог да ти помогне, нищо че не вярваш в него. Сега разбираш защо не съм казала нищо на баща ти.

Слушай ме много внимателно, макар и вече да ме няма сред живите.

Ти си силна, по-силна, отколкото предполагаш. Ситуацията, в която се намираш, е опасна. Нямаш право на грешки, което означава, че в никакъв случай не бива да показваш на Колев, че знаеш каквото и да било. Той е много опасен човек.

През онази нощ той се провали пред мен като мъж и изчезна от живота ми. Дълго време треперих, че ще почукат на вратата ми, за да ме отведат, но слава богу, това не се случи. Мина много време, той повече никога не дойде, само един ден изпрати човек, който ми каза, че можем със Стефчо да се преместим в София. Благодарих на Бога с цялата си душа. Значи все пак не беше толкова лош и отмъстителен, щом разреши това и не ни направи нищо.

Преместихме се в София и повече не чух нищо за него до момента, в който стана министър на външните работи. В интерес на истината се зарадвах за него, защото явно беше умен, а и беше доказал, че не е толкова зъл, колкото мислех. В края на краищата ни беше помогнал татко ти да учи в София. Но после разбрах, че горчиво съм се лъгала.

В момента, в който майка ти започна работа в министерството и научих, че Орлин Колев я праща в Париж, ми стана ясно, че „безгрижните“ ни дни са приключили. Вниманието му към нея не беше случайно. Разбира се, тя е красива и впечатляваща жена, но интуицията ми подсказваше, че нищо добро не ни очаква. И така и стана. Направи я своя любовница, а впоследствие ти си свидетел как се развиха нещата.

Не обвинявам майка ти, не я обвинявай и ти. Тя няма как да знае всичко това, а и не бива да го знае, но ти трябва да си наясно, защото се опасявам, че Орлин Колев има нездрав интерес към нас. Не можа да има мен, но взе майка ти, измести баща ти, разруши семейството им. Разбира се, вината не е само негова, тя е и на баща ти и на майка ти. В един развод почти винаги вината е в някаква степен и на двете страни. И все пак, от всички жени в София той избра съпругата на сина ми. Това не е случайно.

След като свърша с това писмо, ще отида на среща с него и ще се опитам да изясня ситуацията, както и да го помоля да те пусне при баща ти. Той няма нужда от теб тук, за него ще е по-добре майка ти да е напълно отдадена на него, а ти да си далече. Не се надявам на чудеса, но съм длъжна да се опитам да направя всичко по силите си, за да те предпазя, защото си напълно сама с опасен враг срещу теб.

Независимо от развоя на тази среща, това писмо ще те чака. Едва ли ще живея дълго още, знаеш, че сърцето ми вече трудно понася обратите на съдбата, въпреки че се моля на Бог да доживея да те видя щастлива, омъжена, обичана, а и да имам правнуче. Знам, че молбата ми за правнуче е амбициозна, но чудеса стават.

И това искам да го запомниш - стават чудеса, мило мое детенце. Дори и когато си на дъното на отчаянието, Бог протяга лъч светлина, по който да се изкачиш в Горната земя. Хадес е силен, но няма нищо по-силно от вярата.

И не обвинявай баща ти за заминаването му. Той не бяга от теб, нито от семейството си, а от този жестоко несправедлив свят, в който живеем. И го прави в името на твоето бъдеще. Абсолютно съм сигурна, че ще дойде моментът, в който ще бъдете отново заедно и ще заживееш като свободен човек в общество, което не наказва свободата на мисълта и словото.