Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Опитвам се да си представя какво би правила там. Може би някой ден би могла да разкажеш историята на семейството ни. И твоята лична история, създадена в конфликт между два свята - този на майка ти и другия, на баща ти. И все пак никога не забравяй, че колкото и да воюват един с друг, те са обединени в обичта им към теб.

Но всичко това в момента са само мои мечти. Аз нямах сили да се измъкна от тук, но баща ти успя. И той ще направи всичко, за да измъкне и теб. Няма да получаваш писмата му, защото хора като Колев ги четат и преценяват, че са опасни за социалистическото общество. И са прави. Няма нищо по-опасно от стремежа към свобода на несвободния човек. Това, което те направиха с нас, някой ден, според Божията справедливост, ще се обърне срещу тях.

А ти бъди концентрирана върху личностното си развитие. Чети, пиши, гледай филми и си прави сама изводите. Имаш целия даден от баща ти, майка ти и мен арсенал на интелигентността, за да виждаш зад допустимото от Партията. И не се дръж лошо с дядо ти Цеко и баба ти Ганка. Те също те обичат, а и дядо ти всъщност е единственият човек, който би могъл да те защити в опасна за теб ситуация. Това, че е комунист, не го прави непременно лош човек, прави го заблуден. Ако се наложи, ако имаш проблеми с Орлин Колев, сподели с Ганка. Тя е добра жена и ще направи всичко по силите си, за да ти помогне. Наистина разчитам на тях да те пазят. Не ги презирай заради по-простичките им маниери. Не презирай никого. И баща ти, и ти сте малко високомерни, а не бива. Всеки човек се бори за място под слънцето според силите и възможностите си. И битката му не е лесна. Бог е добър, но понякога е необяснимо жесток. Молила съм се да ми даде сили да проумея защо трябваше дядо ти да бъде убит, защо животът ни трябваше да се обърне по този тъжен начин... Отговор не получих. Трябваше да го намеря в себе си и в смирението пред Неговата воля. Живях като мълчалив наблюдател, почти емигрант между стените на апартамента ни. Пътувах чрез книгите и напоследък чрез филмите. Започнаха все пак да пропускат американска литература, за да можем да живеем свободно поне в главите си. И на това съм благодарна.

И бъди по-малко предизвикателна като жена. Дано да имаш късмета да си намериш мъж, който да те оцени и разбира такава, каквато си - интелигентна и свободолюбива. А не да иска да си негова подчинена, както повечето български мъже виждат жените си. Любовта е важна, но без уважение към жената се превръща в тирания.

Пази се. Пази дистанция от Орлин Колев, но така, че той да не го забелязва. Бъди хитра с него. Ще трябва да си въжеиграч, жонгльор, дори политик в дома на майка ти. Прочети „Князът“ на Макиавели и се учи от тази книга. Ще ти е полезна в контакта ти с хора като Колев. А покрай него и майка ти със сигурност ще ти се налага да общуваш с висшата партийна прослойка. Никога не им показвай какво мислиш за тях. Обичай майка си, но хората, които биха могли да те защитят, са дядо ти и баба ти.

Стана дълго писмо. Може да живея и сто години и да не се наложи скоро изобщо да го прочетеш, но рано или късно трябва да знаеш истината. Както казах, само тя ще те направи свободна.

Обичам те. Обичам те повече от всичко на света. Бог да те пази и ще те пази, нямам съмнение в това. Някоя нощ, когато небето е много ясно, избери си една ярко светеща звезда и я наречи на мен и теб. Нашата звезда. И винаги, когато имаш нужда, поглеждай нагоре. Светлината й ще осветява пътя ти завинаги, където и да си!

Целувам те, прегръщам те и съм винаги с теб, мило мое дете!

Твоя,

баба Анастасия“

Ако имаше Бог, той се подиграваше с нея. Орлин Колев. Ако имаше Бог, значи имаше и дявол. И дяволът в момента се подсмихваше доволно. Беше очаквала всичко друго, но не и това.

Седя дълго втренчена в една точка, кошмарът се върна с пълна сила. Всъщност явно никога не беше преставал. Отново й се напомняше, че нищо не беше такова, каквото изглеждаше. Лола напълно загуби ориентир. Животът й не беше неин, управляваха го тайни, тъмни сили, срещу които тя трябваше да се бори. Трябваше?! Да, явно трябваше, но как? С какви средства? Сама? По-сама нямаше как да бъде.

И внезапното сърдечно отношение на Колев към нея придоби съвсем друго значение. Писмото от баща й й беше дадено, за да я подкупи, не за да я направи щастлива, нито пък от съчувствие. Изобщо не му пукаше за нея, той искаше детето й, целта му беше да унищожи семейството й, притежавайки го. Но кое беше семейството й? То не съществуваше. Майка й беше негова, оставаха само тя и нероденото й дете.