Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Твоите хора, Мери. Унищожение на всичко елегантно и красиво! Ако имах избор, нямаше да живея в този апартамент... Понякога се чудя, нямаше ли да ти бъде приятно да живеем в семейната ни къща, да имаме слуги и да не се налага да висиш на опашки за всяко елементарно нещо?

- Не, нямаше да ми е приятно, аз не съм експлоататор на чужд труд - раздразнено отговори Маруся.

- Не си експлоататор, но нямаш проблем да сме натрапници в чужд дом, отнет от собствениците му така, както беше отнет домът на родителите ми... Това е дълбоко сбъркано...

- Сто пъти ти предложих да купим нов апартамент, но ти не искаш, повече не желая да слушам!

- А не, в тези нови боклуци с ниски тавани няма да отида...

Маруся не дочакваше края на монолога на мъжа си и напускаше стаята демонстративно. Лола беше малка, но споменът за тапетите със златни рози и историята около тях остана в нея завинаги. Ако бившите собственици бяха живи, а не убити като дядо й, сигурно бяха проклели семейството й. И въпреки че не вярваше в такива глупости, тази клетва й се видя напълно възможна. Може би не беше клетва, а възмездие върху най-малко виновния, внучката на комуниста Цеко Доков, която по зла ирония беше и внучка на „фашиста“ Стоян Карамихов. И тази клетва я беше застигнала. Сигурно някой някъде злорадстваше, че тя вече никога няма да види баща си и щеше да бъде самотна майка, без любов и топлина от съпруг, а детето й щеше да е внуче на чужд човек. И призраците, и живите можеха да бъдат доволни - беше нещастна. Несправедливостта, връхлетяла тези анонимни хора, произвеждаше несправедливост.

Сега пък трябваше да намери къде да скрие пистолета. Беше немислимо да го вземе в апартамента на Орлин Колев. Стигна до банята. Плочките бяха бели, евтини, грозни и силно пожълтели. Със сигурност старите плочки са били красиви като тапетите в онази стая. Представи си как новите обитатели след Девети са ги разбивали, само и само да не остане и прашинка от живота на мръсните фашисти. Нямаше съмнение, че този апартамент и всички от тази сграда са били „фашисти“. Само бидето на някогашните собственици беше останало, личеше си по кранчетата. Такива кранчета сега нямаше. Пък и в новите апартаменти нямаше бидета.

Там, където някога е имало елегантен полилей или аплик, сега висеше черна жица, от която мижаво светеше гола прашна крушка. Ваната беше махната от някой - вероятно бе определена като буржоазна отживелица. Да лежиш потънал в пяна и топлина, беше буржоазна глупост.

Бавно напредваше из апартамента с пистолет в ръка, нещо, което й се видя толкова абсурдно, че чак я развесели. Килерът над тоалетната в банята беше идеално скривалище. Майка й я беше гнус да се рови в него и никога нямаше да го направи сама, а щеше да я извика тя да се качи вместо нея. Отиде в кухнята да потърси плик и хартия, в които да увие валтера. Стъпваше внимателно, защото там често се разхождаха огромни, черни хлебарки. Цялата сграда беше пълна с хлебарки. Изпитваше ужас, че ще стъпче някоя, а после трябваше да я събира със салфетка, което беше отвратително. Една хлебарка бързо се шмугна в килера, в който държаха храна. Баба й беше казала, че той някога е бил слугинско стълбище, впоследствие запушено на всеки етаж за нуждите на настанените нови обитатели, които не експлоатираха хората, както беше обяснила на малкия Ротшилд в Париж. Нямаха слуги, защото бяха комунисти, съответно нямаше нужда от слугински стаички и стълбища.

Париж. Случвал ли се беше някога? Май не. А боксът беше бивша слугинска стаичка, миниатюрна като кутийка. Явно не е било много приятно да си слуга.

Лола се отдръпна ужасена - на един от рафтовете имаше напълно бяла хлебарка албинос. Затвори вратата с трясък и се отдалечи на безопасно разстояние. Без баба й и баща й апартаментът, в който беше родена, се беше превърнал в свърталище на гадини, чудовища и призраци. Намери някаква амбалажна хартия, в която внимателно уви валтера и кутията с патрони, за да не се навлажняват, сложи ги в плик и ги намести в горния килер. Преди това беше пренаредила патроните, за да провери дали ключът от шкафа не беше скрит между тях.

Подпря стълбата, която винаги стоеше в банята, и с пуфтене се покатери до килера. Успя да набута пакета доста навътре под едни кутии. Засега беше успешно скрит. А с него скри дори и от себе си винаги приятната, но страшна мисъл, която не трябваше да се заседява в главата й. Тази мисъл нямаше никакви конкретни очертания, просто беше хубаво да имаш скрит пистолет. Можеше да потрябва.