Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Всеки нов плик от Германия беше дистанционен шамар за Орлин Колев. Разпечатваше го с неприязън, съчетана със задъхано любопитство. И с все по-явните успехи на Карамихов, нарастваше и завистта и омразата му към сина на Анастасия. Тези проклети очи, тази проклета осанка и поведение, те бяха виновни за всичко. И освен това Анастасия съвсем окончателно му се беше изплъзнала, като умря внезапно.

Не се чувстваше ни най-малко виновен за смъртта й, въпреки че беше чул, че получила инфаркт на улицата веднага след срещата им. Не изпитваше нито радост, нито злоба, а само студено, тихо тържествуване, че по-силният все пак беше той. И винаги щеше да бъде той. Нищо че тя си беше отишла пак с това дистанцирано, привидно примирение, с което някога му се беше отдала. А той се беше провалил. Пред нея и пред себе си.

Мисълта, че синът й също му се беше изплъзнал, беше вбесяваща. Надяваше се, че в Германия ще работи я като чистач, я като мияч на чинии, но гадината явно щеше да се реализира добре в гнилия капитализъм. Не можеше да потисне безсилния гняв срещу самия себе си, защото в крайна сметка той беше виновен за това - ако навремето не се беше смилил и ги беше оставил да гният на село, сега нямаше да се пържи в ада на задграничния, предателски успех на Стефан Карамихов. Беше късно за съжаления, станалото беше станало, урокът беше, че да проявяваш каквото и да било благородство към тези хора, е вредно.

Сега обаче най-важното, а и все по-сладко и приятно нещо беше, че малката курва е в ръцете му. По-добро и болезнено отмъщение на този гнил род не можеше да бъде измислено. Не само нямаше да допусне Лилия Карамихова да му се измъкне, но и щеше да направи бъдещият внук на Карамихов свое дете. Дете, възпитавано от него здраво, по комунистически.

Лола беше вече оформен човек, едва ли щеше да може да я промени съществено, но детето й щеше да е моделирано от него и Маруся, без никакви буржоазни, морално разкапани влияния. Колкото и да беше интелигентна, малката курва беше достатъчно празноглава и развратна. Без мъж, без опората на баба си и баща си, след като родеше, нямаше да има друг избор, освен сама да им предаде бебето за отглеждане, за да може да се влачи с разхайтените си компании по барове и ресторанти. Нямаше нищо по-важно от това детето да се роди нормално и здраво.

Колев виждаше, че от страдание по баща си, баба си и този клоун Тенев, малката курва почти не се хранеше. В името на здравето на детето той трябваше да намери начин да се справи с депресията й. Трябваше да я спечели, да я приобщи, тя да повярва в добрите му намерения. Това щеше да се случи много лесно с помощта на писмата от баща й, които той лично щеше да й дава.

Обаче със Стефан Карамихов трябваше да се действа безмилостно, по друг начин. Въпреки че беше далече, не беше недосегаем. Предателите трябваше да бъдат наказвани жестоко. Разбира се, пред Маруся Колев беше изпълнен само със съчувствие към положението на дъщеря й, а за Стефан се изказваше умерено, подчертавайки, че го прави само защото той е баща на Лола, а тя вече е част от тяхното семейство. Така или иначе, Маруся изобщо не подозираше за връзката на съпруга си със семейство Карамихови. Никой не знаеше за съществуването й, освен Анастасия, а тя беше мъртва.

Докато четеше писмата на Карамихов до дъщеря му, от яд, без да може да се контролира, Орлин Колев ставаше от бюрото и нервно се разхождаше из кабинета. След това се усещаше и още по-ядосан на себе си заради слабостта си, насила забавяше ход. В последното писмо Карамихов разказваше за новата си работа, както и за новата кола, която си беше купил на изплащане - последен модел БМВ със стереорадио и касетофон. Кой в България имаше такава кола? Никой. Дори и синовете на членовете на Политбюро караха едни никакви мазди, заради добрите връзки, които беше установил с Япония. Дори и той не можеше да си внесе такава лична кола. А Карамихов не беше богаташ, а нов емигрант. Имаше нещо сбъркано в това един емигрант да може да си купи такава кола, а министърът на външните работи да не може. Само защото България беше комунистическа държава и всички трябваше да бъдат равни. Дори му минаваха еретични мисли като тази - откъде накъде министър трябваше да бъде равен например с директор на предприятие?

И въпреки това пак имаше повече от оня. Беше по-силен и успял не само защото караше служебен мерцедес последен модел, а и защото имаше шофьор. И беше станал министър, беше стигнал до върха на тази държава, връх, до който Карамихов никога нямаше да достигне нито в България, нито където и да било по света. Мерцедесът беше по-скъпа кола от БМВ-то, пък и по-елегантна и баровска. Да, народът се дразнеше от тези коли, но Колев и съратниците му от ЦК и Политбюро бяха давали живота си за този народ, какво толкова, ако караха малко по-хубави коли от останалите!