Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Ало...

Сърцето й щеше да се пръсне, обожаваше хубавия му плътен глас.

- Ало... Кой се обажда?

Лола беше фраснала слушалката с разтреперана ръка и се беше срутила на кожения диван в хола на Колев. От стомаха й се беше надигнала вълна на гадене. Беше повръщала в тоалетната, докато от нея не беше започнала да излиза зелена, горчива течност. Стомахът й беше празен, нямаше никакъв апетит, храната я отвращаваше и нямаше нищо за повръщане, освен жлъчен сок. Дълго се беше мила и плискала лицето си със студена вода. Водата можеше да отмие миризмата на повръщано, но не и гадния вкус на ситуацията, в която се беше поставила. Видя се в огледалото - оттам я беше погледнало непознато кльощаво момиче с отчаян поглед.

Това беше безобразие, тя вече не беше сама, нямаше право да се държи така с бъдещото си дете. Тенев трябваше да бъде забравен, той не заслужаваше страданието й. Каквото и да й костваше, трябваше да престане да я боли, беше абсолютно задължително да спре да мисли за него, както и да се концентрира върху бъдещето. А то беше по-неясно от всякога с едно-единствено изключение, растящо в корема й - яснотата, че щеше да има дете. Единственото хубаво нещо в тази ситуация беше, че и с тази илюзия беше приключено. Илюзиите бяха за слабите. Трябваше да се примири и с това, че майка й я обичаше по нейния си егоистичен и повърхностен начин, а Орлин Колев винаги щеше да стои между тях, защото Маруся зависеше от него и в личния, и в професионалния си живот. Държеше се така, все едно че никога не е била женена за Стефан. Все едно че той беше мъртъв. От това болеше най-много.

Лола не знаеше как да се примири с болката, а възрастните казваха, че времето лекува всичко. За нея то не лекуваше абсолютно нищо, а само течеше мъчително бавно и без никакви вести от баща й. Ако поне можеше да получава писма от него, вероятно щеше да й е една идея по-леко. Но с Тенев беше приключено. След злополучното обаждане беше решила, че повръщайки, беше повърнала и мъката си по него.

След прекрасната вечер с малката курва в Руския, Колев обмисляше най-подходящата стратегия по отношение на писмата на Стефан Карамихов до дъщеря му. Ако започнеше да пропуска по някое и го поднесе така пред Лола, че тя да знае, че това се случва благодарение на неговото застъпничество пред ДС, със сигурност щеше да я спечели на своя страна. Можеше да пропуска картички за рождените й дни, както и за големите празници.

Орлин Колев следеше внимателно как се развива животът на Стефан Карамихов в Германия. Така, както навремето беше следил живота на майка му Анастасия и семейството му в София. Това, което научаваше от подробните и нежни писма до дъщеря му, не само че не му харесваше, а и го дразнеше неочаквано много. Беше разочарован от себе си заради неспособността да контролира гнева си за всичко, свързано с Карамихов. Дори разстоянието не помагаше да не мрази врага. Може би просто трябваше да престане да чете писмата му и да спре веднъж завинаги да се занимава с тази отрепка. Така или иначе, малката буржоазна курва щеше да се пречупи и да свикне, така както се пречупваха всички. Не един наследник на голям, богат буржоазен род беше приел да сътрудничи на ДС само и само да има възможност да следва и да живее нормално. В този случай обаче това не беше необходимо - дъщерята на врага живееше в собствения му дом, пък и от страна на майка й беше тяхно момиче. Глупости! Беше всичко друго, но не и тяхно момиче. Онази кръв не само вода не ставаше, а и като че ли се сгъстяваше с времето. Ако спреше да чете писмата, все едно оставяше врага свободен, което беше равносилно на поражение. А врагът очевидно страдаше за дъщеря си, но също така беше напълно ясно, че е като риба във вода в онова общество. Колев просто не биваше да позволява на емоциите да го разфокусират от крайната цел. Всички средства оправдаваха постигането на пълен контрол над най-скъпото на Карамихов.

А Стефан Карамихов консумираше свободата си като човек, живял цял живот в пустиня и изведнъж озовал се до извор с хладна, сладка вода. Гълташе жадно цялата пъстрота и изобилие на свободния свят, в който всеки получаваше според труда и възможностите си, а не според тавана за равенство, сложен от партийците. Статутът на репресиран от комунистическия режим му помогна да се устрои много бързо. Моментално получи разрешение за работа и благодарение на перфектния си немски и безупречните си маниери, бързо си намери място в проектантско бюро.