Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Тенев знаеше за връзката на майката на Лола с министъра и беше силно притеснен от предстоящата среща, на която беше привикан внезапно. Напълно логично беше предполагал, че Колев ще иска от него да се разведе и да се ожени за Лола. Той наистина беше влюбен в нея. Лола беше прекрасно момиче, и най-важното, майка й беше много високопоставена. При други обстоятелства той веднага би се оженил за Лола, но сега всичко това генерално объркваше сметките му. Изобщо не му беше минавало през ум да се развежда. Това означаваше да загуби единствения си отдушник - пътуванията до Италия, което беше абсурдно и невъзможно. Преимуществата на Свободното пътуване до западна страна бяха много по-големи от произхода на Лола. А и работата му в киното до голяма степен зависеше от работата му за ДС. Но ако шефовете бяха решили, че е нужно да се разведе, нямаше друг избор. Само трябваше да му гарантират, че това няма да се отрази на кариерата му. В замяна на евентуалното отпадане на Италия от живота му, щеше да поиска да започнат да го пускат на големи кинофестивали на Запад. Не само в Москва или Лайпциг. Така той лесно щеше да създаде нови контакти, с които да компенсира развода с италианката и да продължи да служи на Родината. Фестивалът в Кан например би бил чудесно място за него! Очите му бяха страхотни, Антониони или Бертолучи можеха да го забележат. Светкавици святкаха, а той се усмихваше наляво и надясно, пристъпвайки бавно по червения килим.

На път за срещата с Колев Тенев преговори дума по дума плана си. Той му се виждаше все по-добър и реален. Да се обикалят кинофестивали, щеше да е още по-добре, отколкото да е женен за италианка, която не беше нищо кой знае какво. Нито беше богата, нито беше от интересни среди - обикновена служителка в банка. Ако не беше италианка, нямаше да я търпи нито ден. Беше абсолютно незабележима, бледа, дребна, скромна, някаква мишка. Но беше добро момиче, влюбено до уши в българската кинозвезда, и готово на всичко за любовта си.

Тенев съвсем се беше размечтал. На кинофестивалите щеше да има достъп до значително по-интересни за службите лица от обикновените италианци, особено ако го пращаха в Западен Берлин и Венеция. Там щеше да се запознае с културния елит на Запада и щеше да го опознае отвътре. Дори можеше да стане част от това митично общество. Всичко щеше да е в името на Родината. Всъщност сделката с Лола, която предполагаше, че Колев щеше да му предложи, не беше никак лоша. Тенев вече напълно се бе вживял в новия си сценарий, без да подозира, че си прави сметки без кръчмар.

В момента, в който влезе в кабинета на министъра, Тенев ентусиазирано започна предварително подготвения си монолог. Всичко беше отрепетирал не само в главата си, но и пред огледалото. Знаеше, че Орлин Колев много го харесва като артист. Както обикновено, министърът не го прекъсна нито веднъж, изслуша го внимателно и със снизходителна усмивка. Беше хубавец, мамка му, ставаше за кинозвезда, помисли си Тенев. Не остаряваше като Партийния дом, а като катедрала.

- Така. Приключи ли? - попита Колев, който определено се забавляваше с глупавия актьорски ентусиазъм на Тенев.

Актьорът беше изключително доволен от себе си, представил се беше отлично. Нямаше търпение да чуе как Колев ще го похвали не само за таланта, но и за стратегическото му мислене. Шпионин в Кан. Върхът! Някой ден можеше да вземе и награда за най-добра мъжка роля. Французойки, шведки, американки, и изобщо всички жени от целия свят щяха да са луди по него. Разбира се, че щеше да се ожени за Лола.

- Всичко си го измислил чудесно, но Типично за професията ти, няма връзка с реалността.

Това беше неочаквано. Тенев беше искрено изненадан. Къде бяха аплаузите?!

- Какво искате да кажете? Нали искате да се оженя за Лола?

- Не. Нищо подобно. А и аз какво искам, няма значение. Важното е какво иска Партията.

Това прозвуча леко иронично. Тенев се размърда неспокойно на креслото. Това пък беше съвсем неочаквано. Не разбираше какво става.

- Слушай ме внимателно. Ще я отрежеш категорично. Никакви срещи, никакви обаждания, все едно че никога не си имал нищо общо с нея.

Шпионската кариера в Кан изчезна, статуетката за главна роля беше дадена на друг. Остана само глупавата Италия и неговата мишка. Е, и българските мизерни обожателки.

- Но... това не е ли малко... жестоко? Все пак момичето е бременно, аз не искам да изглеждам...

- Как ти искаш да изглеждаш, не ни интересува. Тя не е за теб, имаме други планове за нея. Ти продължавай да събираш сведения за предателите на България в Италия. В това си ни много полезен. И забравяш за Лили Карамихова, ясно ли е?