Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Лола стисна зъби, едвам удържайки се да не каже, че за едни е било освобождение, за други затвор и смърт и че благодарение на тях дядо й сега не е жив, а баба й е била изселена от София и са им взели всичко, изработено с честен труд. И че ако баща й се върне в България, ще бъде хвърлен в затвора. За каква свобода говореше този човек, когато той и приятелите му не само не й разрешаваха да отиде при баща си, но и да получава писма от него?! Стана рязко и хвърли салфетката си върху масата, прекъсвайки монолога на Колев.

- Трябва да отида до тоалетната.

Веднага разбрал какво се случва, Колев леко се усмихна.

- Разбира се.

На връщане Лола се стовари на мястото си с ръце в джобовете и го погледна с такъв унищожителен поглед, че той пак се разсмя весело. Това момиче беше прекрасно със свирепия си инат. Изпробваше я докога ще издържи да го търпи.

- Разбирам, че миналото ми на бедно комунистическо момче не те интересува...

- Не че не ме интересува - прекъсна го тя. - Просто всичко това съм го слушала сто пъти от дядо ми, той също е бедно селско момче.

- Права си, вече няма да досаждам. Вие, младите, имате нужда от бъдеще, не от миналото ни. Ако искаш, да приключваме и да си ходим...

- Може - с облекчение се съгласи Лола.

- Предлагам ти да се прибереш при мен вкъщи, недей да стоиш сама в онзи апартамент. Обещавам, че няма да разказвам повече за младостта ми. И виждам, че не споменаваш името ми. За мен не е задължително да ми казваш „чичо“, може и само Орлин - подсмихна се Колев.

- Онзи апартамент е моето „вкъщи“... Орлине... - усмихна му се предизвикателно Лола.

Не беше толкова лош, стига да не досаждаше с братския съветски народ и партизанското си минало. Беше й писнало да слуша разказите на дядо си, които съвпадаха едно към едно с тези на Орлин.

- Добре, няма да те карам насила. Когато решиш, си добре дошла. Сега как искаш да те изпратя - с каретата, преди да се е превърнала в тиква, или да се разходим малко пеша. Виж колко хубава нощ е, звездите са огромни...

Ако се сдържаше откъм опити да оригиналничи, щеше да е дори готин за бивше бедно комунистическо момче, но предложението за кратка разходка в приятната лятна нощ й се хареса. Колев освободи шофьора и тръгнаха пеша към дома й. Чувстваше се неловко. Притесняваше се, че ще срещне някой приятел, който щеше да я види с Орлин, а всички знаеха кой е той. Но пък беше по-добре да не ходи сама по нощните софийски улици. Беше бременна, отговаряше за още едно човешко същество.

Стигнаха до входа й почти без да говорят. Шофьорът вече чакаше там. Изненадващо, Орлин я прегърна през рамо за секунда, а още по-изненадващо беше, че от това не й стана неприятно. Прегръдката беше приятелско-бащин-ска, сърдечна. Имаше болезнена нужда от мъжка подкрепа и той явно разбираше това. Ядоса се на себе си, че осъзна тази нужда благодарение на последния човек, от когото би искала да получи мъжка топлина. Беше се държал всъщност максимално приятно, много по-приятно, отколкото беше очаквала. Широко усмихнат, Колев й подаде ръка. Ръкуваха се. Ръката му беше голяма и топла.

- Надявам се, че вечерта не е била много неприятна за теб, и си запазвам правото скоро пак да те поканя на вечеря. Майка ти няма да я има цели десет дни и ще ни липсва и на двама ни. А, щях да забравя, чакай, имам нещо за теб...

Отвори багажника и извади плик от „Кореком“.

- Взел съм ти разни черни шоколади, нали са ти любимите, двамата с бебето да си хапвате.

- О, много ти благодаря, много си мил! - Лола взе плика и надникна в него. - Супер, този ми е любим!

Колев й махна за сбогуване, качи се в колата, а тя влезе във входа и тръгна нагоре по стълбите, чувствайки се едновременно почти щастлива и ужасно виновна, че му е позволила да я накара да се чувства така. Майка й се беше развела с баща й заради него. Обаче баща й го нямаше. Завинаги. И нямаше нищо лошо в това да се почувства поне малко добре след всичко кошмарно, което й се беше случило. Поведението на Орлин й беше дало надежда, че разговорът с него беше възможен. Изглежда, беше различен от онези хора, които бяха отнели детето на Лариса Кръстева. Не изглеждаше лош, а грижовен. И явно много обичаше майка й, за да отдели цяла вечер да прекара с нея. Не беше длъжен да го прави. И беше истински кавалер. Всъщност, дано поне майка й беше щастлива, имаше шанс за това с този мъж. А утре - нов ден, нов късмет.

Тази вечер дори не я беше страх от празния апартамент. Внезапно почувства глад, чак стомахът й пристърга. В ресторанта не беше хапнала почти нищо от напрежение. Съществото в нея явно беше гладно. Изяде един цял шоколад и заспа дълбоко и спокойно.