Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Лола започна да се приготвя за вечерята. След дълги размишления реши да се облече по начин, който ще раздразни Колев. Беше много консервативен, всичко по него беше като излязло от „Некерман“. Панталоните му бяха с идеални ръбове, ризите му с колосани яки и ръкавели с вносни копчета. В България копчетата за ръкавели се смятаха за буржоазна отживелица, но един министър с добър вкус, за какъвто той се смяташе, можеше да си ги позволи. Неговите бяха позлатени. Не че нямаше възможност да си ги позволи, но чисто златни щяха да бият на очи.

По време на многобройните си правителствени пътешествия, при срещи със западни чуждестранни политици, беше забелязал, че тези, които произхождаха от аристокрацията, винаги носеха ръкавели със златни копчета или с копчета, инкрустирани с полускъпоценни камъни като ахат, тигрово око, оникс, а някои дори и с рубини и сапфири. На ръкавелите бяха изящно бродирани инициалите им. Знаеше, че не бива да минава границата на комунистическата скромност, и се беше лишил от бродирани инициали, въпреки че беше изкушен да види на всичките си ризи ОК, избродирано в красив, царствен шрифт в бледосиньо. За копчетата беше измислил напълно правдоподобно обяснение - бяха подарък от домакините. Ако някой надникнеше в едно от чекмеджетата на спалнята му, щеше да си помисли, че при всяко пътуване е получавал подарък поне по един чифт. Беше развил почти колекционерска страст и притежаваше няколко десетки перфектно организирани кутийки с копчета.

Обичаше да застава пред огледалото, да се поглежда с леко уморени, присвити очи, за които жените му казваха, че приличат на очите на Ален Делон, и да придърпва ръкавели изпод ръкавите на сакото си. Беше впечатлен от себе си. Момчето от село сякаш не беше съществувало, изместено от елегантен, красив мъж, който дори не приличаше на българин, а на чужденец, и не на какъв да е чужденец, а от Запада. Гардеробът му беше внимателно подбран, вкусът му беше станал безупречен. Чудеше се сам на себе си дали се беше научил с времето, наблюдавайки западните си колеги с неограничени възможности, или, неочаквано за селянин, какъвто той не беше забравил, че е, притежаваше вродено чувство за естетика. Явно че, въпреки че беше от село, се беше родил с перфектен вкус, защото тази метаморфоза не му беше коствала никакво усилие.

Лола пък беше дъщеря на майка си и имаше набито око за стил и дрехи. Вече познаваше Колев достатъчно добре, за да знае, че когато не носеше сако, а това се случваше рядко, мяташе през рамената си елегантни пуловери от шотландска вълна с ромбове в синьо, бяло, червено и сиво, или обличаше жилетки с кожени копчета, а върху тях леки якета от непромокаем бежов шлиферен плат. Джинси никога не носеше, затова тази вечер Лола щеше да облече точно това. Не само джинси, но и избелялата джинсова риза с протрити ръбове, която й беше останала от Париж.

Беше я яд, че добрият вкус на Колев й напомняше на начина, по който се обличаше баща й, въпреки че Стефан не беше имал и една десета от възможностите на Колев. И въпреки това нейният любим татко беше много по-елегантен от този гаден тип. Трябваше да го подразни максимално.

Накачи на врата си един куп амулети на кожени каишки, нахлузи на ръката си поне десет тънки сребърни гривни, плюс една огромна и любима гривна с три черни оникса, която баща й беше донесъл от Грузия. Подвоуми се кои обувки да обуе и се спря на силно изтърканото сабо от Париж. Колев не го одобряваше.

„Моето момиче, защо носиш тези грозотии? Това е холандският вариант на налъмите...“

Супер. Значи тази вечер щеше да бъде точно с холандските си налъми. Първоначално мислеше да е с чисто лице, но прецени, че гримът още повече щеше да го подразни. Веднъж беше казал, че гримът загрозява жените, прави ги евтини. Най-хубава била естествената красота. Лола си спомни теорията на баща си за това доста разпространено мнение. Не само Колев мислеше така, няколко нейни гаджета също й го бяха казвали.

„Селяни... - беше казал Стефан. - Сигурно и Нефертити, и френските принцеси са били прости. Гримът е градски символ. За къде да си слагат грим жените на село, за къра ли? Гримирай се, моето момиче, не слушай тези глупости. Важното е да не се прекалява. Дискретният грим само подчертава красотата на жената.“

Здраво се намаца с петролносини сенки „Диор“, които беше откраднала от чантата на майка си, сложи дебел пласт спирала на гъстите си мигли и нарисува очната линия обилно с черен молив. Намаза устните си с току-що излязлото на мода перлено лилаво. Доволно се огледа от горе до долу. Тоя щеше да побеснее, като я види. Сиво-сините й очи гледаха студено и нагло благодарение на грима, а устата й беше с цвета на устата на Си Си Кеч. Едва закопча джинсите си, но щеше да изтърпи. Погледна си часовника - беше 18:50. Надникна през прозореца. Мерцедесът беше долу. Колкото и да се беше надъхала, ръцете й бяха студени и леко потни от притеснение, а и от малко страх. Разговорът беше един от най-важните в живота й, ако не и най-важният. За последен път се погледна в огледалото и излезе.