Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Настана тишина, явно в очакване на благодарност, но след като тя не дойде, не се чу нищо повече, освен отдалечаващ се шум от забързани токчета.

Внезапно Лола се почувства щастлива и за пръв път от дълго време свободна. Имаше план за деня. Щеше да отиде в Народната библиотека, където щеше да намери в Конституцията на НРБ закона за частичното осиновяване и щеше да разбере какво точно означава. Само така щеше да може да се бори с Орлин Колев и с майка си. Те си мислеха, че като е малка, могат всичко да й пробутат, но не бяха познали.

Застана пред огледалото и се огледа от всички страни. Беше в пети месец, но не й личеше, освен че джинсите й трудно се закопчаваха в кръста. Отново навлече тоалета за бременни, вдигна тежката си коса на висока опашка, взе тефтерче и химикалка и бодро тръгна към Народната библиотека.

Законите, свързани с осиновяванията, бяха събрани в малка зелена книжка. Беше изключително лесно да намери това, което й трябваше. Ясно се казваше, че дядовците и бабите имаха право да осиновят частично внуците си при един жив родител, като родителят запазваше правата си над детето. Правата му обаче ставаха равни с правата на дядото и бабата, което означаваше, че никой не можеше да взима важни решения, без да се съобразява с другия. Тоест, ако в един приказно илюзорен и напълно невъзможен при сегашните обстоятелства ден Лола можеше да замине при баща си с детето, нямаше да може да го вземе без писменото съгласие на Маруся и Колев. Частичното осиновяване беше капан за нея и детето и не трябваше да позволява да се случи. Отново си припомни всички разкази на майка си за „курвата“ Лариса, чиито майчински права бяха отнети.

Лариса можеше да е курва, но можеше и да не е, а това да е слух, пуснат нарочно от куките, за да я компрометират пред народа. Момичето, което видя преди няколко години, изобщо нямаше вид на курва. Мразеше тази дума, а мъжете я използваха непрекъснато. Тази беше „курва“, онази също, всички жени бяха курви, а мъжете бяха едни кристалночисти същества. Някога Иван се беше опитал да й набие в главата, че тя ще стане курва, виждайки в нея нещо, което тя не беше и никога нямаше да бъде. Явно това нещо беше в него самия. „Курвата“ беше в тях, не в Лариса, а в Лола пък още по-малко. Те виждаха така жените, искаха да ги унижат, а с унижението да ги контролират. Колев можеше да направи същото без проблем.

Сърцето на Лола се сви от страх. Интуицията й подсказваше, че попадне ли веднъж детето й в ръцете на Орлин Колев, той нямаше да се поколебае да я елиминира, за да бъде то само негово. С неговите връзки нямаше да е проблем да я изкара курва. И глупавата й майка не разбираше това и беше на негова страна. Беше бясна на тъпотията й. Лола стана решително и отиде при библиотекарката, да върне книгата.

Беше готова за битка, колкото и да изглеждаше трудна за спечелване. Седна в Унгарския ресторант срещу ВИТИЗ и си поръча любимото ястие - „Добра жена“. Имаше пари за всичко. И за ресторант, и за храна за вкъщи. Такъв апетит не беше имала отдавна. „Добрата жена“ беше с вкусен сос, тънко нарязани парченца месо, кисели краставички, моркови, гъби и чудни пържени картофки. Отпрати с усмивка циганския оркестър, който засвири чардаш до масата й, наяде се на спокойствие и остана няколко минути в пълен покой.

След като излезеше от този ресторант, веселбата приключваше.

Прибра се вкъщи приятно изморена и застана пред вратата на стаята на баба си. Не беше влизала в нея от преди смъртта й. Не се чувстваше достатъчно силна, за да го направи. Щеше да й се наложи да прибере или раздаде не само нейните вещи, но и тези на баща си. Мисълта, че той никога вече нямаше да облече дрехите си в гардероба, беше ужасна. Все едно че беше мъртъв. Застана пред вратата на стаята му, сложи ръка на дръжката, натисна я и се отказа.

Пред нея бяха вратите на три стаи, в които не искаше да влиза - на баба й, на майка й и на баща й. Прибра се в своята като животно в бърлогата си и за да не мисли за нещата, които я депресираха, подчерта всички пасажи от закона, отнасящи се до нейния проблем. От това още повече се депресира, но сега щеше да откаже напълно обосновано на майка си и Колев.

Врагът беше три пъти по-възрастен от нея и беше по-силен и умен, но тя щеше да му докаже обратното. Никой нямаше право да решава живота й и живота на детето й вместо нея. Надяваше се все пак в един момент майка й да проумее, че трябва да вземе страната на дъщеря си, да не иска от нея да бъде напълно зависима от един, в крайна сметка, напълно чужд човек. Днес беше женена за Орлин Колев, но каква беше гаранцията, че някой ден нямаше да се разведат? И тогава какво щеше да стане? Колев, който нямаше деца, щеше да се е привързал към детето на Лола и по стар партиен обичай можеше да поиска да го задържи за себе си. С неговите възможности и положение нямаше да е проблем. Лола не можеше да проумее как майка й не разбираше това още сега! Може би пък се правеше, че не разбира, за да не го дразни, а всъщност в решителния момент щеше да вземе правилната страна. Не, Маруся беше сляпо влюбена в могъщия си красив съпруг и истински вярваше, че той би могъл да замести всички бащи в живота на Лола - собствения й и бащата на детето й.