Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Трябваше изключително много да внимава с този поглед. Това беше погледът и на Стефан Карамихов, не само на Анастасия. Лилия беше продължение на най-омразния му в момента човек. Елегантният Стефан, когото той копираше, без да си го признава. Но дори след всичките тези години, мисълта за тези тъжни, красиви женски очи беше все така непреодолима.

Очите на Анастасия. Очите на Лилия, на Лили. Очите на Лола. Да, тя не беше Лили, наистина беше Лола. Вече и той щеше да я нарича така. Беше в ръцете му. Всичко зависеше само от него. Този път нямаше кой да му попречи. Нито имаше каквато и да било причина Лола и детето й да не му принадлежат.

Събуди се в още по-добро настроение. Стратегията му работеше, както беше предвидил. Някога младостта и липсата на опит с жени от сой му бяха попречили да преодолее комплексите си на бедно селско момче и беше загубил битката с Анастасия. Ако не се беше предал така глупаво на емоциите и нараненото си мъжко самолюбие, с времето щеше да я спечели. В края на краищата тя го беше допуснала в леглото си, а той, глупакът, от срам от малкия си провал се отказа от нея. Можеше да я натисне и да я пречупи. Трябваше веднъж завинаги да спре да мисли за това! Отново и отново забравяше, че всъщност не се беше отказал от срам и комплекси, а благодарение на здравия си разум. Слава богу, страстта му се беше оказала по-слаба от чувството му за самосъхранение. Ако беше продължил да я посещава, проблемите със секса щяха да се оправят, нямаше съмнение, обаче заради единия секс и едната любов щеше сам да си попречи на кариерата.

И тази сутрин, особено тази сутрин, отново и отново мисълта, че ако беше упорствал с Анастасия, сега нямаше да бъде министър, го караше да се чувства безкрайно доволен и щастлив от правилното решение, което беше взел. Сега беше друго. Можеше да си позволи много неща, които бяха невъзможни преди, и най-голямата и скъпа за него победа щеше да бъде сърцето на това момиче, което, поради лошото възпитание от страна на баща си, беше станало малка курва. Доставяше му удоволствие да я нарича така в мислите си. Доставяше му удоволствие имагинерно да чувства унижението на баща й, на целия й род до девето коляно.

Във всеки неин жест и поглед Колев виждаше не само Анастасия, но и гена на Карамихови. Този път тя нямаше да му се измъкне. Пак си каза, вече на трезва глава, че внучката й щеше да бъде негова, а детето на Лола щеше да бъде тяхното дете, на Маруся и на него. Този глупак Васил Тенев не знаеше каква услуга му беше направил.

В момента, в който Маруся му беше споделила, че дъщеря й е бременна от Тенев, Колев беше прозрял, че съдбата му предоставя безценен шанс. Беше му разказала за писмото на Лола и за детинската й надежда, че Тенев е изчезнал, защото все още мислел какво решение да вземе. И че в крайна сметка любовта му към нея щяла да надделее, щял да се разведе и като „grand finale“ щял да поиска ръката й. Малката курва беше глупава като всяко младо момиче.

На Маруся й беше напълно ясно, че мълчанието на Тенев означава само едно - нежелание да поеме каквато и да било отговорност за бременността на Лола. Беше казала на дъщеря си да не се надява. Той дори не й се беше обадил, за да изкаже съболезнования за смъртта на баба й. И я беше изоставил точно когато най-много имаше нужда от мъжко рамо - веднага след като баща й беше избягал. Но не можеше да се сърди на детето си, че нежното й момичешко сърце продължава да се надява на чудо. Болеше я да я гледа как при всяко иззвъняване на телефона трепваше с надежда, а после неуспешно се опитваше да прикрие тъгата и разочарованието си. Беше разказала за всичко това на Колев и той искрено беше съчувствал на дъщеря й, беше се държал изключително любезно и кавалерски с нея.

Това, което обаче Маруся не подозираше, беше, че ако Орлин Колев пожелаеше да помогне на Лола, той можеше да го направи. Тенев беше „кука“, ченге, и Колев можеше да му нареди да се разведе и да се омъжи за дъщеря й. Обаче не особено умният, но пък привлекателен и удобен за службите актьор, беше по-ценен за службите като съпруг на италианка, отколкото като баща на детето на малката курва Лилия Карамихова. А и Колев нямаше никакъв личен интерес Лола да се омъжи за Тенев. Точно обратното - тя му трябваше сама и слаба.

Веднага след като беше научил за бременността й, Колев беше извикал Тенев на разговор в министерството. Харесваше го като актьор, беше определено талантлив, но и отлично познаваше слабите му точки. Беше безхарактерен и суетен, както и алчен полуалкохолик. Това беше перфектно както за службите, така и за тайните лични цели на самия Колев.