Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Колев млъкна и погледна Тенев в очите. Погледът му се стовари върху актьора като блок от Мавзолея.

- Разбрахме ли се, питам?

Трябваха му няколко секунди, за да се опомни. Закима усърдно, усмихна се с най-чаровната си усмивка.

- Да, разбира се! Винаги можете да разчитате на мен, другарю Колев!

- Ако някой те пита или се опитва да разговаря на тази тема с теб, прекъсваш разговора. Женен си, дори няма да е зле да забремениш италианката. Направо искам след десетина месеца бебе. Момичето не бива да има абсолютно никакви надежди, че ще се разведеш заради нея.

- Ясно, другарю Колев, знаете, че можете да разчитате на мен!

- Стига повтаря като папагал, че мога да разчитам на теб. Не разчитай на това, ако разбираш какво ти казвам. Айде сега...

Колев му махна с ръка да се маха и отиде зад бюрото си, а Тенев изведнъж реши, че все пак трябва да се опита да се спазари за фестивалите. Начинът, по който Колев режисира тази история, накърняваше репутацията му, в средите щеше да изглежда като гадняр, който не иска да признае детето си. Все пак имаше нужда от известна компенсация.

- Да, веднага се махам... Само, извинявам се, още минутка, имам една молба...

Министърът вдигна вежди с неприязън. Суетен, продажен, безгръбначен плъх. Какво му харесваха жените и как може момиче от сой като Лилия Карамихова така глупаво да си падне по него. Но тя си беше малка курва, нямаше какво да се чуди.

- Има си хас да нямаш молба. Казвай...

- Разрешете последният ми филм да се кандидатира за фестивала в Кан. Ще събера безценна информация за западния елит, там ходят всички най-големи режисьори и продуценти. Ще съм много полезен, гарантирам ви!

Знаеше да се пазари копелето, а и не беше чак толкова глупав.

- Добре... Ще го уредим, въпреки че не заслужаваш. Отказа се от момичето като пълна путка. Айде, махай се.

Тенев отново трябваше да прикрие изненадата от поредния удар под кръста. Срещата завърши, при това с обида. Сега пък беше путка, защото се беше подчинил на заповедта на началството. Веднага го обърна на майтап. Маймунската му природа вършеше чудесна работа.

- Актьорче, другарю Тенев, свикнали сме на обратите, в които ни вкарват режисьорите, а вие сте страхотен режисьор!

Колев вече не го забелязваше. Подлога. Всичко беше идеално подредено. Пътят към малката курва и детето й беше напълно свободен.

Като се прибра, разказа на жена си съвсем друга версия на разговора. Беше извикал Тенев, за да го убеди да се разведе и да се омъжи за Лили, но той, мръсникът, беше отказал категорично. Маруся беше трогната и разчувствана от грижата на Орлин за дъщеря й. Беше го попитала дали да й сподели за доброто му отношение към нея и решението на Тенев. Беше добре да знае истината, за да спре да се надява. Колев категорично й беше забранил да казва. Не биваше да я разстройва още повече, въпросът беше приключен, времето щеше да излекува всичко. Те двамата щяха да помогнат на Лили да си стъпи на краката и нищо нямаше да й липсва. А един ден щеше да намери любовта, която заслужава. Маруся беше по-щастлива от всякога. Имаше най-прекрасният мъж на земята.

А Лола вече се беше примирила, че не може да живее сама в стария апартамент, и се беше преместила при тях. Изглеждаше, че всичко щеше да се подреди по-добре, отколкото Маруся беше предполагала.

И така, Лола беше безмилостно отрязана, но полагаше огромни усилия да не мисли за това. Голямата празнота в живота й беше липсата на баща й и баба й. Колкото до Васил, стараеше се да не ходи на местата, където можеха да се засекат, избягваше дори любимите й кинодейци, където със сигурност би го срещнала. Обаче месец след смъртта на Анастасия не беше издържала и в момент на слабост му се беше обадила. Нямаше как да знае за разговора на Колев с Васил Тенев, който беше решил съдбата й.

Беше стояла дълго до телефона като вцепенена, изкушена да чуе гласа му и да се случи чудото, което знаеше много добре, че няма как да се случи. Беше обещала няма да го търси, колкото и слаба да се почувства. Маруся й беше казала в такива моменти веднага да се облече елегантно, да се гримира, да вземе такси и да дойде до министерството. Само да не се унижава! Така Лола се беше озовала поне три пъти в кабинета на майка си. Тя разбираше, че душата на дъщеря й боледува, и винаги се стараеше да я зарадва с нещо при неочакваните й посещения - или беше купила дрешки за бебето, или някакъв подарък за Лола.

Само един-единствен път Лола не беше послушала майка си и не беше намерила сили да се пребори със себе си. Като в транс беше вдигнала слушалката и беше започнала да набира номера на Тенев. На последната цифра обаче беше задържала шайбата и беше хлопнала слушалката рязко. Това се беше повторило няколко пъти, докато не беше изпитала остра омраза към себе си. Себеомразата от компулсията да направи нещо, за което знаеше, че ще се обърне срещу нея самата. Или щеше да му се обади, или не, това беше чист мазохизъм. Нямаше сили да се спре, затова решително беше взела слушалката отново и беше набрала номера му до край. Тъкмо щеше да затвори, когато Тенев беше вдигнал. Чувайки неочаквано гласа му, Лола се беше парализирала от страх и объркване. От микроскопичната, абсурдна, тъпа, идиотска надежда, но все пак надежда, че любовта може да се върне, сърцето й се беше разтупало като на заек. И на секундата надеждата беше размазана като гадна буболечка от реалността. Това беше тъпо, толкова тъпо, че й идваше да се гръмне. Надежда нямаше, а тя беше пълна глупачка да му звъни. Идиотка! Идиотка, идиотка, идиотка...