Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

- Защо да чакаме, Боре?

Везенков се засмя и отпусна възела на вратовръзката си.

- Орлине, не може да избием всички невъзвращенци все пак. Знаеш, че струва много пари, огромна организация е, за всеки от тях трябва да вербуваме хора оттатък, а вербуването означава да намериш смели и алчни продажници, знаеш как е... Пари се намират, но смелостта е рядкост.

Колев го погледна с тежък поглед, смръщи вежди. Генералът нещо не дооценяваше ситуацията. Каква беше тази мекушавост.

- Знам, но това, което сега ни излиза скъпо, някой ден може да ни коства всичко.

- Да изчакаме - меко, но категорично отговори Везенков и изпи на екс питието си, давайки знак, че разговорът е приключил.

- Другата седмица сме на лов, нали?

Колев също метна уискито си на екс.

- Естествено... Ще ти звънна в сряда да се уговорим къде и с кого. Бие ми се глиган.

Излезе от Министерство на вътрешните работи и се опита да си поеме дълбоко дъх. Августовската жега беше плътна като в сауна. Освободи шофьора си, имаше нужда да се поразходи. Тръгна по „Паренсов“ към Парка на свободата, зеленината и прохладата щяха да му помогнат да се успокои.

Нищо че генералът в момента му отказваше, беше му го вкарал вече в главата. Везенков и Колев бяха от един партизански отряд и си вярваха безрезервно. Щеше да го послуша, просто трябваше да го пообработва малко по-настоятелно. Нервите бяха напълно излишни. А след вечерята в Руския малката курва беше омекнала, дори като че ли го беше харесала. От тази мисъл пак му стана приятно, изведнъж се почувства направо прекрасно. Още една-две такива вечери, докато Маруся я нямаше, и щеше да се пречупи. Нямаше как да не й допадне стандартът, който той беше осигурил на двете с майка й. Щеше да се прибере обратно при него, имаше нужда от мъж, не само от баща си.

Беше започнало да му доставя удоволствие да й угажда, видя колко приятно й стана, като й даде любимия й черен шоколад. Щеше да й го купува редовно от „Рила“. И апетитът й щеше да се върне. Това беше най-важното в момента. Детето трябваше да се храни нормално чрез нея. С кавалерство и топлина щеше да я накара да почувства глад не само за обич, но и за храна. Хладилникът беше пълен с луканка, западногермански салами, крехко телешко бон-филе, което не се намираше по магазините, различни горчици, които също никога не можеха да бъдат намерени в „Хранителни стоки“ Малката курва трябваше да бъде угоена, за да роди хубаво и силно българче. При тази мисъл Колев почувства още по-силен прилив на енергия. Съдбата му беше предоставила възможност да разбере какво е да си баща. Това беше прекрасно. Заслужаваше го.

Колев се прибра вкъщи в добро настроение от приятните размисли за бебето. Неговото внуче. Отвори хладилника, нищо вътре не го съблазняваше. Може би вече не бива да пуска жена си за дълго в командировки. Липсваше му готвенето й, беше царица на леките и здравословни ястия, от които не се дебелееше. Изобщо всичко, което жена му беше научила от предишното си семейство, колкото и да му беше неприятно да го признае пред себе си, му харесваше.

Застана в средата на хола, пусна телевизора и остана да стърчи, загледан в „Семена в браздите“. Каква скука. Загаси го. Какво ли правеше малката сама в онзи ужасен апартамент? Реши пак да я покани на вечеря. И двамата бяха гладни, а в нейния хладилник сигурно нямаше нищо.

- Ало, Лола...

От другата страна пак имаше секунда мълчание. Винаги се стряскаше, когато го чуеше. Това му харесваше. А Лола се изненада, че Колев я нарече Лола. Какво пък искаше сега?

- Да, чичо Орлине...

- Гладна ли си?

- Хм... не, стига сте ме карали да ям...

- Знаех си, че така ще отговориш - той се засмя дружелюбно, игнорирайки отговора й. - Гладна, не гладна, идвам да те взема да ходим на ресторант. Ще те водя на хлад и въздух в „Под липите“.

Лола тъкмо щеше да му каже, че изобщо не иска да мисли за храна, но изведнъж осъзна, че не й се стои сама и тази вечер в апартамента. Какво пък, не беше толкова скучно и неприятно с него. Явно искаше да се грижи за нея и бебето. Защо да не му позволи?

- Ми добре... Сега е седем и петнайсет, ще взема едно такси и мога да съм там в осем часа.

С изненада установи, че сърцето му заби учестено. Малката курва се държеше сговорчиво.

- Никакви таксита, за какво имам мерцедес и шофьор все пак... Чакай ме пред вас - гордо приключи разговора Колев.

Баща й имаше БМВ, за което Лола не знаеше, затова пък той щеше да я вземе с мерцедес и личен шофьор. Само при мисълта за Стефан Карамихов, кръвното му като че ли се качи. Трябваше да спре да мисли за него веднага. Той нямаше никакво значение, беше никой, нищо, вече не съществуваше. Онази действителност беше друга планета, до която дъщеря му нямаше достъп, тя беше все по-негова, на партизанина, комуниста, външния министър Орлин Колев. Един от най-влиятелните мъже в тази държава. Да пукне дано буржоазната невъзвращенска гад!