Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Лола се заприготвя този път съвсем спокойно, учудващо и за нея самата, без никакво раздразнение от поканата. Мантрата „може би не е толкова лош“, съчетана с доброто му отношение към нея, най-накрая проработи. Облече си новата широка рокля в пастелни цветове, която майка й беше купила с връзки директно от завод „Витоша“, където произвеждаха дрехи за износ на Запад.

Този път не прекали с грима, сложи си само малко бледосини сенки, спирала и бледорозово червило. Пръсна си от „Диора“, подарен й от Колев, и зачака, надничайки през прозореца. Хм, като че ли започваше да огладнява. Щеше да си хапне с удоволствие скара в „Под липите“.

Мерцедесът пристигна и Лола затича надолу по стълбите. Колев я посрещна усмихнат, изглеждаше истински радостен, че я вижда. Разцелува я по двете бузи, миришеше приятно на свежо избръснат мъж и на парфюма на баща й. Това беше гадно. Лола издебна момента, в който той се качваше в колата, и изтри бузата си с опакото на ръката. Айде чак пък толкова да не са си близки. Не понасяше целувките на майка си, камо ли пък неговите. Въпреки че имаше нещо приятно в това такъв хубав възрастен мъж да се държи нежно с теб. Не, нямаше да се чувства виновна от тези си мисли. И все пак...

Шефът на „Под липите“ ги чакаше сервилно усмихнат, отвори вратата на Колев първо, после и нейната. Ядоса се, защото всички хора от масите наоколо се втренчиха в тях с познатите каменни безизразни лица. Естествено, че мислеха, че е гадже на този дърт чичко.

Настаниха ги на най-хубавата маса навън, като между тях и другите маси бяха оставили разстояние. Тя седна с гръб към тежките погледи на смълчалите се клиенти на заведението и въпреки това чувстваше очите им върху себе си. Главата й започна да фабрикува сценарии, изпълнени с омраза към нея, защото нямаше съмнение, че мислеха, че е любовница на Колев. Привилегирована, глезена и мразена. Имаща. Гледана. Щастлива.

Разбира се, на никой не му минаваше през ум, че няма как да си щастлив, когато си обграден от омраза.

Возеха я в мерцедес с шофьор. Докато те караха лади, жигули, москвичи и трабанти. И чакаха с години, докато им дойде редът за кола, защото колите не се продаваха свободно. Само с връзки или с безкрайно чакане. По дяволите, защо се беше съгласила да излезе пак с него.

Колев отгатна мислите й веднага, виждайки смръщеното й лице.

- Гледката към гората определено е по-хубава от дежурните алкохолици, нали?

- Следващия път ще дойда с такси - рязко отговори Лола, а Колев се разсмя доволен. Тя явно имаше намерения да има следващ път.

- Напълно те разбирам, другарите се дразнят, че дойдохме с мерцедес, но да не ти пука. Това не нарушава принципите за равенство, аз все пак съм министър и когато дойдат гости от чужбина, не можем да ги возим в лади и москвичи...

Лола вдигна вежди предизвикателно и го стрелна с поглед.

- Защо не? Чужденците знаят, че идват в комунистическа държава... А руснаците произвеждат чайки, защо не се возиш в чайка?

Колев леко се наведе напред и прошепна шеговито:

- Бих искал да се возя в чайка, повярвай ми, външно тя не отстъпва на мерцедеса, но не искаме да изглеждаме зле в очите на чужденците, нали?

Пълни глупости! Чайката беше ужасно грозна и Колев веднага реагира на скептично-ироничния поглед на Лола. Държеше се като младо момче на среща. Не можеше да се познае.

- Истината е, че са скапани коли и харчат ужасно много бензин, за разлика от мерцедеса...

Лола го прекъсна подигравателно:

- Това не са ли двойни стандарти?

Погледът на Колев за част от секундата се вледени. Малката курва уникално приличаше на баща си. Същата арогантност и чувство за превъзходство. Бързо върна благия си поглед и продължи, все едно че не го беше прекъсвала:

- Руснаците и Германия победиха, и освободиха света от злото, но не се научиха да правят коли като немците. А и от гледна точка на сигурност, чайката е ужасно тромава, докато мерцедесът вдига скорост моментално. Но това да си остане между нас...

И й намигна тарикатски. Лола му се усмихна кисело. Звучеше логично - с онази, „тяхната“ логика, за която й беше говорил баща й. Окей, нямаше да си разваля вечерта заради тези тъпаци. Поръча си мешана скара. Изведнъж усети рязък, почти до гадене, глад. Колев доволно я потупа по рамото.

- Само така, моето момиче, да нахраним юнака!

- Откъде пък знаеш, че ще е юнак, а не юначка?

- Знам, ще видиш. А майка ти ще бъде страшно щастлива да види загладени бузи, като се върне.