Кристофър Франк - Американска нощ

— Как си, сладур?

— Добре съм. Ти ли ще позираш?

— Ами така изглежда.

— Моите поздравления. Какво четеш в момента?

— Какво? Много добре виждаш, че нищо не чета, след като си бъбря с теб.

— Да, наистина. На какво четеш, когато не си бъбриш?

— О, зависи. Много обичам Слотър 49 49 Франк Слотър (1908) — американски писател. — Б.пр. , и също оня другия, Ги де Кар 50 50 Ги де Кар (1911) — френски романист и драматург, автор на многобройни романи със сензационен сюжет. — Б.пр. …

— Гая трябва да е предоволен. Човек би помислил, че се намира в публичния дом на самия Гастон.

— Гастон ли? Сводникът на Март?

— Не знаех, че е на Март, но твърде е възможно.

Мертол му махна и той остави Мириам.

— Имаш ли каквото трябва?

— Имам всичко.

Под помътнелия поглед на Несбит Серве нагласи електронните си светкавици на различни места в залата. Кремер вкара една брюнетка, облечена в черна мушама, и тя седна в дъното на кафенето. Виктор, който не виждаше защо трябва да изменя на навиците си, я запита какво ще пие. Тя поръча кафе. Дебелата готвачка се настани на една табуретка до вратата на кухнята, с плетка в ръце и блеснали очи. Пристигнаха още две момичета — тъжни блондинки, които замислено се загледаха в приготовленията на Серве. Серве отиде при Мертол и Несбит.

— И сега какво точно ще правим?

— Няма нищо сложно… залата ще бъде както обикновено, с посетителите, които си консумират, и всичко останало… с изключение на това, че момичетата са голи.

Серве го погледна, без да продума. Несбит се наведе, за да напълни чашата си.

— Това ли е то изисканото? — запита Серве.

— Просто нямам думи! — промърмори Несбит. — Като картина на Кловис Труй 51 51 Кловис Труй — френски художник сюрреалист, известен с еротичните си картини. — Б.пр. . Само им липсват детелинки по задниците.

Виктор пусна желязната ролетка и тя изтрополя надолу с метален звън. Ресторантската зала, откъсната от света, се превърна в готов за отплаване кораб. Серве седна до брюнетката, която бъркаше кафето си.

— Как се казвате?

— Мари-Терез.

Каза го, като че ли му правеше някаква отстъпка.

— Работите ли?

— В момента съм разпоредителка в един театър. Правила съм куп неща.

— Добре. Слушайте сега какво ще правим…

Двете блондинки се казваха Жанин и Алис. Жанин, ниска и закръглена, със зле изрусени коси и намацани с чернилка очи, участвуваше като статистка в разни филми и позираше за някакво тайнствено предприятие, чието студио се помещаваше в един забутан склад към Порт дьо ла Вилет. „Приятелката“ й, Алис, беше машинописка и също се бе снимала при неизвестните режисьори от Ла Вилет.

Несбит и Серве се заеха с подреждането на декора. Помолиха Кремер да играе на флипера с безгрижен вид. Виктор се съгласи да остане на бара при условие, че няма да му се вижда лицето, а дебелата готвачка си остана на мястото. Куките чаткаха в дебелите й пръсти, очите й светеха, стоеше със зяпнала уста. Казаха на двете блондинки да седнат в залата и да разговарят с Несбит, който бе с гръб към обектива. Мириам, Мертол и Мари-Терез пиеха на тезгяха.

Серве включи няколко пъти светкавиците, за да прецени осветлението и да се увери в синхрона с централния затвор на апарата си. После помоли момичетата да се съблекат. Мириам го направи пъргаво и с много чар. Тъмнооката Мари-Терез подреди грижливо дрехите си на един стол, като че ли се намираше в собствената си спалня, а блондинките се обърнаха с гръб и свършиха надве-натри. Не бяха красиви. Жанин бе едра и набита, дебела в кръста, с множество бучици по кожата на бедрата. Алис сякаш имаше повече ребра от което и да е друго нормално същество. Мириам, чието гордо с хубостта си бяло тяло сияеше на бара, се изплези на Виктор, а той поклати глава. Мари-Терез излагаше на показ повехналите си прелести. Серве започна с Мириам и Виктор до тезгяха и положи много усилия, за да запечати на лентата разкошните рижи коси, разстлани по белия гръб, и да забули Виктор в декоративна мъгла.

— Добре. Сега се обърни, седни на табуретката и кръстосай крака. Точно така. Не, не се усмихвай! Все едно, че не ме виждаш. Мисли си за нещо друго!

— За какво?

— За каквото искаш.

— Мога ли да мисля за теб?

— Щом искаш, можеш.

Извила гръб, за да покаже по-добре красивата си тежка гръд, с чаша в ръка и светско изражение на лицето, Мириам заби поглед в тавана. Серве се усмихна, натисна спусъка и десетте светкавици блеснаха едновременно.