Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Когато влязоха в стаята си на деветнайсетия етаж в хотел „Плаза“, Майкъл пръв заговори.

— Съжалявам — каза той, — държах се като пълен глупак.

— Както и аз — добави Ейдриън. — Не бива да се караме за жена. Досега никога не сме го правили.

— Дадено. Тогава защо да не прибегнем до един достоен компромис?

— Какво предлагаш?

— Утре сутринта, щом се приберем в Лондон, да се договорим, че който се върне тук първи…

— Прекрасно — рече Ейдриън и двамата си стиснаха ръцете, за да скрепят споразумението, все едно бяха отново в училище и им предстоеше игра на крикет, та трябваше да решат кой да батира пръв. Спокойни, че са се договорили, си легнаха и заспаха дълбоко.

В Лондон и двамата сториха всичко по силите си да намерят някаква причина, за да се върнат в Ню Йорк. Никой не потърси връзка с Деби Кендал по телефона или чрез писмо, тъй като това би нарушило джентълменското споразумение помежду им, но когато седмиците прераснаха в месеци, двамата се обезсърчиха и вече не им се вярваше, че който и да е от тях ще получи възможността да се озове отново в Ню Йорк. Но ето че Ейдриън бе поканен да говори на една конференция на медиите в Лос Анджелис. Непоносимо самодоволен заради предстоящото пътуване, той нито за миг не се усъмни, че на връщане към Лондон ще успее да мине през Ню Йорк. Майкъл бе този, който откри, че британските авиолинии предлагат евтини билети за съпруги, придружаващи мъжете си в командировка. По тази причина Ейдриън нямаше да може да се върне през Ню Йорк. Майкъл си отдъхна с облекчение, което се превърна в триумф, когато бе избран да отиде във Вашингтон и да отрази обръщението на президента към Конгреса. Той отбеляза пред оглавяващия отдел „Външни предавания“, че би било разумно да се отбият до Ню Йорк на път за вкъщи и да укрепят връзките, които бе установил с Ей Би Си. Началникът на „Външни предавания“ се съгласи, но каза на Майкъл, че трябва да се върне на другия ден, за да отрази откриването на парламента.

Ейдриън се обади на жената на Майкъл да я уведоми за ниските цени на пътуването до Щатите, когато придружаваш съпруга си.

— Колко мило, че си толкова грижовен, Ейдриън, но, уви, в училище нямам право на отпуск по време на срока, а и без друго — добави тя — изпитвам невъобразим страх от летене.

Майкъл се отнесе с разбиране към фобията на своята съпруга и отиде да резервира билет само за себе си.

Той кацна във Вашингтон следващия понеделник и позвъни на Деби Кендал от хотелската си стая, като се питаше дали тя изобщо ще си спомни двамата тщеславни англичани, които бе срещнала за кратко преди няколко месеца, и в случай че е така, дали ще се сети кой от двамата е той. Набра трескаво номера й, след което напрегнато се заслуша в сигнала свободно. Дали си беше вкъщи, дали изобщо беше в Ню Йорк? Най-накрая прищракване и един тих глас, който каза „ало“.

— Здравей, Деби, обажда се Майкъл Томпсън.

— Здравей, Майкъл. Каква приятна изненада. В Ню Йорк ли си?

— Не, във Вашингтон, но възнамерявам да дойда и до Ню Йорк. Дали случайно не си свободна за вечеря в четвъртък?

— Чакай да си проверя графика.

Майкъл затаи дъх в напрегнато очакване. Имаше чувството, че са минали часове.

— Да, става.

— Прекрасно. Да те взема ли към осем?

— Да, благодаря, Майкъл. Очаквам с нетърпение да се видим.

Окуражен от този бърз успех, Майкъл незабавно прати съболезнователна телеграма до Ейдриън за печалната му загуба. Ейдриън не отговори.

В четвъртък след обяд, веднага щом приключи с редактирането на речта на президента, която трябваше да подготви и изпрати в Лондон, Майкъл взе самолета за Ню Йорк. След като се настани в хотелската стая — този път настоявайки за двойно легло, в случай че децата на Деби са си у дома — той взе продължителна вана, избръсна се бавно, порязвайки се на две места, и се наплеска прекалено обилно с лосион за след бръснене. Разтършува се наоколо за най-ефектните си вратовръзка, риза и костюм и след като се издокара, огледа критично резултата в огледалото, среса грижливо току-що измитите си коси така, че дългите редки кичури да изглеждат небрежни и в същото време да скриват онези части, които бяха почнали да олисяват. След една последна проверка успя да се убеди, че изглежда по-млад от своите трийсет и осем години. После взе асансьора до партера и озовавайки се вън от хотел „Плаза“, на обляното в неонови светлини Пето авеню, пое наперено към 68-а улица. Пътьом се сдоби с дузина рози от малка цветарничка на ъгъла на 65-а улица и Медисън авеню и като си тананикаше, продължи самоуверено нататък. Пристигна пред входната врата на малката постройка от кафеникав камък, в която се намираше апартаментът на Деби Кендал, в 8:05.