Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Празно!

— Продължавай, Джо — подкани го Клаус. — Опитай се да работиш по-бързо. Има четиристотин кутии, които трябва да бъдат отворени. Десет минути ти отне отварянето на една. С тази скорост ще са ти необходими повече от шейсет часа, за да отвориш всичките.

Джо се опули насреща му.

— Ти каза да внимавам, шефе.

— Не бъди чак толкова внимателен! — изръмжа Клаус.

Джо изряза следващата ключалка за малко повече от пет минути. Хари отново пристъпи напред и отвори вратичката.

— Еха!

Бени се приближи. Двамата мъже се втренчиха в кутията.

— Момчета! Вижте! Пари! — възкликна Бени.

— Опразнете я и продължавайте нататък! — изсъска Клаус.

Докато Хари опразваше съдържанието на кутията, Джо се зае с третата. Този път изряза ключалката за четири минути. Без да изчака Хари, той се зае с четвъртата.

— Пари! — възкликна Хари и започна да хвърля подредените пачки банкноти в кашона, който Бени държеше.

Наблюдавах Клаус. Слабото му лице беше напрегнато. Очите му не се откъсваха от Джо, докато той изрязваше четвъртата ключалка. По лицето на Клаус се четеше напрежение, сякаш чакаше съобщение за нещо съдбоносно важно, диагноза, която можеше да се окаже фатална.

При всичките ни срещи Клаус винаги беше леденоспокоен, но не и сега. Когато четвъртата ключалка беше изрязана и Хари пристъпи да отвори сейфа, Клаус също приближи. Хари извади отвътре три кожени кутийки с бижута и купчина пари. Клаус надзърна в кутията и като изпуфтя, се отдръпна назад.

Внезапно осъзнах недвусмислено, че той не беше дошъл, както ни каза, за да се присъедини към веселбата. Беше тук, за да вземе нещо от един от тези сейфове: нещо, което значеше много за него.

Сега Джо работеше още по-бързо. Той изряза петата ключалка за по-малко от три минути.

— Внимавай! — сопна му се Клаус.

Хари отвори кутията и изсумтя:

— Хартии. — Изрече го с отвращение.

Клаус го бутна настрана и извади разни документи. Прегледа ги набързо и ги захвърли на земята. Тогава със сигурност разбрах, че търси някакви важни книжа.

Шестата кутия съдържаше купчина пари и няколко документа. Докато Клаус ги преглеждаше, Хари и Бени слагаха парите в кашона, Джо режеше ключалката на седмата кутия, а аз натиснах бутона с всичка сила и се облегнах на стоманената врата.

Стана за част от секундата.

Вратите на трезора се затвориха, а стоманената врата се плъзна нагоре и аз се изтърколих в гаража.

За миг успях да зърна как Клаус, Хари, Джо и Бени се опулиха към затворените врати на трезора. Скочих на крака и пипнешком затърсих бутона от тази страна на стената. Намерих го и го натиснах, а докато вратата се затваряше, видях Клаус да насочва пистолета си към мен, но беше малко закъснял.

С барабанящо сърце измъкнах фенерчето си, включих го и хукнах към таблото с бушоните. Знаех точно кои кабел да срежа. С трепереща ръка вкарах клещите и срязах висящия кабел.

Дори и да откриеха бутона, който беше вътре в трезора, вратата вече нямаше да се вдигне. Бях ги вкарал в капан!

Стоях до полуотворената врата на гаража и предпазливо оглеждах страничната уличка, после хвърлих поглед към часовника си. Часът сега беше 4:30. Мислите ми бяха насочени към Гленда.

Най-лесното и бързо нещо, което можех да направя, беше да взема паркираното пред банката шеви, но се отказах. Забелязал бях Джо да прибира ключа от таблото. Колата беше паркирана на десетина метра от караулката. Можех все пак да я запаля, но щеше да ми отнеме време и щях да привлека вниманието на пазача.

Трябваше да се добера до апартамента си и да използвам собствената си кола. Плъзнах поглед надолу и нагоре по безлюдната права улица, след това затворих вратите на гаража и хукнах надолу, като се отдалечавах от главната, после завих наляво и затичах по друга улица, отново завих наляво и излязох на главната, но на стотина метра от входа на банката. Тогава намалих скоростта до бързо ходене. Шарнвил спеше.

Нужни ми бяха двайсет минути полуходене, полутичане, за да стигна до апартамента си. Докато се движех, мозъкът ми усилено работеше. Въпреки че страшно исках по-скоро да видя Гленда, трябваше да подсигуря нашето бягство. Имах нужда от дрехи. След всичко ми бяха останали само три хиляди долара, но те щяха да са достатъчни, за да стигнем и двамата до Канада. Убеден бях, че щом веднъж се озовяхме там, щях да измисля някакъв начин да спечеля още пари.

Когато влязох в апартамента си, спрях, за да го огледам.

Бях живял тук повече от четири години. Усетих болка, че го напускам. Докато стоях така, осъзнах, че сега съм беглец, който ще бъде преследван до края на дните си.