Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Мислих си за теб, момченце, и за това, което ми каза. Сгреши, като се довери на Джо. Той е само едно чернокожо момче. Шефът се погрижи за него, а когато едно чернокожо момче вярва в някого, то не го предава. Всичко, което казваше на Джо, стигаше веднага до шефа. Идея на шефа беше Джо да ти даде пистолет. Шефът е умен. Винаги гледа напред в бъдещето. Предвиди, че ако Джо не ти даде пистолет, ти ще отидеш и сам ще си купиш. Ето на това му казвам да предвиждаш. Твоята идея Джо да измъкне Гленда от къщата беше много хубава. Хубава идея, но сбърка, като реши, че можеш да се довериш на Джо. И какво стана? Теб те пребиха, а Гленда все още е заложница.

Нищо не отвърнах. В края на черния път намалих и изчаках пролука в движението, за да вляза в магистралата.

— Не се самозалъгвам — продължи Хари, — че в трезора ще намерим три милиона. Мисля, че Клаус е толкова ненормален, колкото ти твърдиш. Може би там има само един милион. Ето ти възможност, момченце. Ти вземаш Гленда и петдесет хиляди долара, а аз — останалото. Харесва ли ти предложението?

Пак ли се опитваха да ме измамят , запитах се.

— А какво ще стане с Джо и Бени?

— Я ми кажи нещо. Ако в трезора гръмне пистолет, ще се чуе ли на улицата?

— Дори в банката няма да се чуе.

— Само се питах. Идеята ми е, след като напълним кашоните, да очистя Джо и Бени, после да ти дам петдесет бона и пистолет. След това аз потеглям с камионетката и остатъка от плячката, а ти отиваш да пречукаш Клаус и да вземеш Гленда. Тази кола ще бъде паркирана близо до банката. Можеш да я използваш. Какво ще кажеш?

А какво ли ще те спре да застреляш и мен, след като застреляш Джо и Бени , помислих си.

— Какво ще стане с двамата, които ще докарат камионетката?

— Не се тревожи за тях. Щом я докарат в клетката, те си тръгват. Имат си друга кола, с която ще се измъкнат. Ще започна да действам, след като натоварим плячката в камионетката. Ще се погрижа и за парите. Ще оставя петдесет бона в един от кашоните. Веднага щом застрелям Джо и Бени, ти давам кашона и пистолета и ти поемаш по твоя път, а аз — по моя.

Вече се движехме по главната улица на Шарнвил. Завих и се насочих към моя блок.

— Клаус сам ли ще бъде с Гленда?

— Разбира се. Няма с кого другиго да бъде. Всичко, което трябва да направиш, е да влезеш и да пречукаш Клаус. Харесва ли ти идеята?

Ако доживеех след обира да се добера до Клаус, идеята разбира се ми харесваше, но вярвах на Хари толкова, колкото бих вярвал на гърмяща змия. Щеше да бъде прекалено лесно за него. Бум — и Бени е мъртъв, бум — и Джо е мъртъв, бум — аз също съм мъртъв.

— Да — отвърнах. — Харесва ми.

Той се наведе напред и ме потупа по коляното.

— Добре, момченце. Това е сделка.

Паркирах пред блока, след това се извърнах в седалката така, че да мога да виждам Хари. Светлината от уличната лампа падаше право върху лицето му.

— Кажи ми, Хари — започнах, — за теб нищо ли не означава това, че ще убиеш Джо и Бени? Можеш ей така да ги застреляш, без изобщо да ти пука?

Ухили се.

— Нека простичко да ти го обясня, момченце: за да освободиш Гленда, на теб ще ти пука ли, че ще застреляш Клаус?

За един продължителен момент се замислих по въпроса. Ако аз не убиех Клаус, той със сигурност щеше да убие Гленда и мен. Бях уверен в това.

— Мисля, че си прав — отвърнах.

— За да се докопам до един милион долара, защо трябва да ми пука дали ще очистя две пречки като Джо и Бени? Пък и на кого ще липсват?

Отворих вратата и изскочих на тротоара. Хари се присъедини към мен и двамата се качихме до апартамента ми с асансьора.

Докато Хари се размотаваше, аз набързо събрах машинарийките, които ми трябваха, за да вляза в банката. В кухнята намерих найлоново пликче и ги поставих в него.

Погледнах си часовника. Часът сега беше 1:10. Времето летеше.

— Готово — рекох, като сложих пликчето на масата.

— Всичко ли взе?

— Да.

— Сигурен ли си? Не искам да стане провал, защото си забравил нещо.

— Всичко е наред.

— Добре. — Той отиде до един стол и седна. — Какво ще кажеш да го полеем?

Отправих се към барчето и извадих бутилка уиски и две чаши.

Приготвих две леки питиета, подадох му едното и се настаних недалеч от него.

Вдигна чашата си.

— Да пием за успеха. А сега ме чуй. Ето какво ще направим. — Отпи, остави чашата и се приведе напред. — Клаус ми каза да стоя плътно до теб. Няма ти доверие, но не се тревожи за това. Джо и Бени ще останат пред вратата на трезора, докато ти и аз се качим в офиса на Мансън. Ти ще направиш твоя номер с телефона и касетата. Ще отвориш трезора и Джо ще се хване на работа. Той наистина разбира от оксижени. По думите ти вътре има четиристотин депозитни кутии за отваряне. Бени и аз ще вадим плячката от кутиите, след като Джо ги отвори. Ти само ще стоиш настрана. Ако Джо работи бързо, може би ще те извикам да помагаш при пълненето на кашоните. Ще работим цялата събота. Имаме около двайсет и седем часа, за да разбием всички сейфове. Камионетката ще пристигне в осем часа в неделя сутринта, след което шофьорът и приятелчето му изчезват. Ще натоварим кашоните вътре. — Хари спря и се ухили. — Докато Бени и Джо разчистват, аз ще им видя сметката. Давам ти пистолета и кашон с петдесет бона, а ти заминаваш при Клаус. Разбра ли?