Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Пит опря студената чаша в челото си.

— Твърде късно е, това едва ли вече има значение.

— За мене има. Именно затова спрях Рондхайм и той не те уби. — Гласът й се разтрепери. — Но не мога… не мога да те спася втори път. Трябва да защитя себе си, Дърк. Съжалявам. Моля ти се, не мърдай и не ме карай да дръпна спусъка. Трябва да изчакаш Оскар.

Пит отново поклати глава.

— Не разчитай, че Оскар ще пристигне тук и ще те спаси. В този момент бившият ти господар лежи в безсъзнание на болничното легло, увит в половин тон гипс. Мога да добавя и че е в компанията на агенти на Националната разузнавателна агенция. Сигурно ще трябва да го закарат до бесилката в инвалиден стол, но обесването няма да му се размине.

Пистолетът едва потрепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичко свърши. Свободна си. Компанията „Хърмит“ и ръководството й вече не съществуват.

Интересно, но Кирсти не каза, че Пит е луд.

— Иска ми се да ти вярвам, но как бих могла?

— Вземи телефона и звънни на Кели, Маркс, Фон Хумел или на приятеля си Рондхайм. А още по-добре провери във всички стаи на шестия етаж.

— И какво очакваш да намеря там?

— Нищо, съвсем нищо. Всички са арестувани. — Пит допи чашата си и я остави. — Останали сме само ти и аз. Благодарение на Националната разузнавателна агенция. Ти си наградата ми, малкият ми подарък за добре свършена работа. Мисли си каквото искаш, но душата ти е прехвърлена от Рондхайм на мен.

На Кирсти й се стори, че стаята се залюля, когато осъзна значението на думите на Пит. Беше се чудила защо Рондхайм не я бе потърсил, защо Кели не я бе посетил, както й бе обещал, защо почти два часа никой не бе позвънил или почукал на вратата. Накрая се свести, бързо възприе какво е станало.

— А… а аз? И мене ли ще арестуват?

— Не, на агенцията й е известна промяната ти. Като съпоставиха фактите, решиха, че Рондхайм те е изнудвал. Колебаеха се дали да те приберат като съучастник, но аз ги разубедих.

Пистолетът внимателно беше положен на масата. Настъпи неловко мълчание. Накрая Кирсти погледна Пит.

— Има някаква цена, винаги се плаща.

— Цената е достатъчно ниска, като се вземат предвид прегрешенията ти… прегрешения, които не би могла да откупиш с цялото си богатство. Но би могла да обърнеш страницата и да започнеш нов живот без външна помощ. Всичко, което искам, е да гарантираш сътрудничеството между компанията „Фирие“ и Националната подводна и морска агенция.

— И?

— Въведената в компютрите на Кели информация съдържа достатъчно данни за построяването на нова сонда. Говоря от името на адмирал Сандекър, като ти предлагам да оглавиш новия проект.

— И това е всичко? — изуми се тя.

— Казах, че е евтино.

Тя го погледна в очите.

— А откъде мога да знам, че утре, следващата седмица, другата година няма да решите да повишите лихвите?

Очите на Пит станаха студени, а гласът му леден.

— Не ме поставяй в компанията на предишните си приятели. Масовите убийства и изнудването никога не са ме привличали. Тайната ти при мен е в безопасност, а още по-сигурна е в агенцията — ще имаме грижата журналистите да не се доближат на повече от двадесет метра до Рондхайм, Кели или Ибара.

Тя се поколеба.

— Съжалявам. Наистина съжалявам. Какво друго мога да кажа?

Той не отговори, само я изгледа.

Тя се обърна към парка отвън. Кулите на „Вълшебният замък“ блестяха като свещички на торта. Семействата си бяха тръгнали. Бяха ги заместили младите двойки, които ръка за ръка се разхождаха из алеите и вдишваха нагласената романтична атмосфера.

— А ти с какво ще се захванеш след това?

— Ще си взема малко ваканция, после ще се върна във вашингтонското бюро на агенцията и ще се заема с нов проект.

Тя се обърна към него.

— А ако те помоля да дойдеш с мен в Исландия и да станеш член на управителния ми съвет?

— Не си падам по тези съвети.

— Сигурно има и друг начин да ти засвидетелствам благодарността си.

Приближи се към Пит и застана пред него. Досети се за нещо и се усмихна, погледът й омекна, а по челото й сякаш се появи влага.

— Всичко ще стане, както го искаш. — Вдигна ръка и пръстите й докоснаха издраното му лице. — Утре ще се срещна с адмирал Сандекър и ще потвърдя споразумението ни. — Поколеба се и направи крачка назад. — Искам да получа обаче нещо в замяна.

— И какво е то?

Тя развърза коланчето и остави кимоното да се свлече от раменете й на пода, като застана в класическата поза на гръцка статуя. Лампата осветяваше бронзовата й гладка лъскава кожа и я караше да изглежда като изваяна от скулптор. Закръглените й пълни устни бяха полуотворени от възбуда и нетърпение. Чертите и тялото й не можеха да се назоват иначе, освен великолепни — съвършен паметник за чудесата на медицинската наука.