Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

С чувство на празнота, почти на тъга Пит седна на капака на люка и се загледа в разтрошеното тяло на Рондхайм. Картината не беше приятна. Гневът в него си бе намерил отдушник и сега той се чувстваше напълно пресушен, докато чакаше дробовете и сърцето му да се върнат към нормалния си ритъм.

Кипман и Лазард, следвани от малка армия въоръжени мъже, го завариха така, когато се втурнаха на палубата. Не продумаха нищо. А и нямаше какво да кажат в продължение поне на пълни шестдесет секунди, докато цялата картина на онова, което Пит бе направил, им стана ясна.

Накрая Кипман наруши мълчанието.

— Били сте малко груб с него, а?

— Това е Рондхайм — унесено се обади Пит.

— Рондхайм? Сигурен ли сте?

— Аз рядко забравям лица — отвърна Пит. — Особено на хора, които са ме правили на желе с ритници.

Лазард се обърна да го погледне. Устните му се свиха в лека усмивка.

— Какво говорихме — че едва ли сте в състояние да се справите в ръкопашен бой?

— Съжалявам, че не се добрах до Рондхайм, преди да започне да стреля със заглушителя си — намръщи се Пит. — Засегнал ли е някого?

— Кастиле е ранен в ръката — обясни Лазард. — След като се оправихме с ония двама клоуни на кърмата, аз се обърнах и те видях да влизаш в ролята на Ерол Флин 25 25 Американски актьор (1909 — 1959) — блестящ изпълнител на героични приключенски роли. — Бел.пр. на мостчето. Разбрах, че опасността още не е отминала, така че се хвърлих върху семейството отпред и ги принудих да легнат на дъното.

— И аз направих същото с гостите ни от Латинска Америка — усмихна се Кипман и разтри една драскотина на челото си. — Те ме помислиха за луд и една минута се боричкахме.

— Какво става с Кели и компанията „Хърмит“? — попита Пит.

— Ще арестуваме господин Кели заедно с богатите му международни приятели, разбира се, но вероятността хора с тяхното положение да получат присъда е съвсем нищожна. Според мен замесените правителства ще ги ударят, където ще ги заболи най-много — в чековата книжка. С глобите, които навярно ще трябва да платят, флотът ще може да си построи нов самолетоносач.

— Това е твърде малка цена за страданията, които са причинили — уморено махна с ръка Пит.

— Все пак е някакво заплащане — промърмори Кипман.

— Да… да, така е. Слава богу, че бяха спрени.

Кипман кимна към Пит.

— Трябва на вас да благодарим, майор Пит, че привлякохте вниманието ни върху компанията „Хърмит“.

Лазард изведнъж се усмихна.

— А аз бих искал да съм първият, който ще ви благодари за изпълнението на Хораций 26 26 Име на трима братя от Рим, които се сражавали през VII в. пр.Хр. срещу тримата Куриации от град Алба за това кой народ ще господства над другия. Хорациите победили благодарение на находчивостта на единия от братята. — Бел.пр. на моста. Кипман и аз не бихме стояли тук, ако тогава не бяхте свършили работата си. — Сложи ръка върху рамото на Пит. — Кажете ми нещо, интересно ми е.

— Какво?

— Как познахте, че онези пирати на моста са от плът и кръв?

— Ами просто си стояхме ей така, око до око… и мога да се закълна, че видях другия да мига.

Беше приятна южнокалифорнийска вечер. Смогът от деня се бе изчистил и духаше хладен западен ветрец, който носеше силния свеж мирис на Тихия океан през централната градина на хотел „Дисниленд“, намаляваше болката от раните на Пит и успокояваше ума му за предстоящата задача. Той стоеше мълчалив и изчакваше външният остъклен асансьор да се спусне покрай сградата.

Асансьорът избръмча, спря и вратите му се отвориха. Пит извади въображаема прашинка от окото си и наведе глава, когато младеж и девойка, хванати за ръка и безгрижно засмени, го подминаха, без да забележат нито лицето му, което не бе за пред хора, нито ръката в пластмасово легло, придържана от черна лента.

Влезе и натисна бутона за шестия етаж. Асансьорът се издигна бързо, а той се обърна, за да погледне през стъклените стени небосклона на Ориндж каунти. Пое дълбоко дъх и бавно го издиша, като гледаше как искрящият килим от светлини се простира и разширява с движението на асансьора нагоре. Светлините мигаха в кристалночистия въздух и му напомняха за кутия със скъпоценности.

Не му се вярваше, че са минали само два часа, откакто лекарят на парка намести китката му, а Пит взе душ, обръсна се и за първи път се нахрани сериозно, след като бе напуснал Рейкявик. Лекарят много настояваше да го изпрати в болница, но Пит не пожела и да чуе.