Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

Опитах се да се свържа с Гленда вечерта и отново на следващия ден, но без успех. Слязох долу в гаража и открих, че колата й я няма. Запитах се с чувство на болка, от което чак ми прилоша, дали окончателно е напуснала Шарнвил и никога ли повече нямаше да я видя.

Същата вечер слязох долу на брега и започнах да обмислям какво да правя. Гленда беше жената, за която бях мечтал. Сега вече знаех това! Бях готов дори да я чакам две години, стига след това да можех да се оженя за нея, но, разбира се, само ако не успеех да открия някакво по-бързо решение. След като дълго мислих, реших, че трябва да узная повече неща за нейния съпруг. Струваше ми се, че ако намерех начин да се срещна и поговоря с него и му предложех пари, без Гленда да знае за това, той щеше да се съгласи да й даде свободата. За мен тя беше далеч по-ценна от парите. Въпреки че по-голямата част от средствата ми бяха обвързани с бизнеса, знаех, че няма да представлява никаква трудност да взема на заем 20 000 долара от Мансън.

Накрая реших, че трябва да говоря с нея и някак си да й измъкна адреса на съпруга. Но къде беше тя? Къде беше отишла?

На сутринта, докато паркирах колата си пред сградата, където се намираше офисът ми, видях шерифа Томсън да се задава към мен по тротоара.

Той спря и ми кимна.

— Здравей, гражданино. — Това беше обичайният му поздрав към всички негови приятели.

— Здравей.

— Много умна млада жена е тази… госпожа Марш, която ми изпрати. — Изгледа ме с очите си на ченге. — Надявам се, че статиите, които ще напише, няма с нищо да навредят на Шарнвил.

Ухилих се насила.

— Затова й предложих да си поприказва с теб.

— Да.

Настъпи кауза, след което предпазливо попитах:

— Тя прави репортаж за моята работа, Джо. Това е важно за мен. Събрах още някои сведения, които я интересуваха, но не мога да я открия.

Той бутна стетсъна си назад към тила.

— В момента е извън града, но ще се върне. Каза ми, че прави репортаж за магазина на Гримън и е успяла да си издейства покана от стария Гримън в Лос Анджелис. — Погледна ме замислено. — Ще се върне. Иска да снима в затвора. — После се начумери на някакъв моторист, който се готвеше да открие втора лента за паркиране. Забелязвайки го, мотористът продължи. — Имаш ли време за една игра голф тази неделя?

— Съжалявам, Джо, но в неделя ще играя с г-н Бранигън.

Той кимна.

— С г-н Бранигън, а? Чух, че играеш голф с него. Сигурно ще влезеш в най-висшите кръгове.

Опитах се да обърна думите му на шега:

— Между нас да си остане, Джо, играе с мен, защото го тренирам. Вече намалих хандикапа 5 5 Хандикап (англ.) — спортен термин: преднина, предимство, давано на по-слаб състезател за изравняване на шансовете му за победа. — Бел.пр. му от осемнайсет на дванайсет.

Той оправи шапката си, потърка нос с опакото на ръката, после кимна.

— Е, ти имаш работа. Аз имам работа. Доскоро. — И продължи по пътя си.

И така Гленда беше в Лос Анджелис. Не беше отишла далече от Шарнвил. Щях да имам възможност да поговоря с нея при завръщането й.

— Спечелихме договора, Лари — рече Бил сияещ. — Не е ли прекрасно? Мисля, че ще ни донесе най-малко сто хиляди долара!

През следващите два часа проучвахме подробно договора за строежа на фабриката за производство на мебелни елементи. На Бил се падаше най-тежката работа: проектирането и строежа й. Моето участие в проекта се свеждаше до доставката на пишещите, изчислителните и фотокопирните машини и монтирането им.

Когато приключихме, Бил се отпусна назад в стола си и ме погледна.

— Чудесно е, нали? Бързо растем, но се нуждаем от повече капитал. Ще трябва да крепим фирмата още шест месеца, докато получим парите им. В момента търсят кредит, но иначе са платежоспособни.

— В неделя ще играя голф с Ф. Б. Ще говоря за това с него. Той ще ни отпусне кредит.

Тогава изневиделица Бил спокойно попита:

— Коя е Гленда Марш?

Ако ми беше налетял през бюрото и ме беше фраснал по ченето, нямаше да остана по-изумен. Зяпнах насреща му.

— Гленда Марш — повтори той и сега гласът му стана по-остър.

Направих усилие да се съвзема.

— Да… Гленда Марш. Тя пристигна тук тази седмица. Прави репортаж в Шарнвил за „Ди Инвестър“. Вече се запозна с работата ни. — Осъзнах, че говоря прекалено припряно, затова направих усилие да позабавя темпото. — Има нужда и от твоето изявление за статията си, както и да направи снимки. Вече разговаря с Мансън и Томсън, а в момента взема интервю от Гримън. Разработва репортажа си в дълбочина. Това много ще ни помогне.