Орхан Памук - Сняг

По някое време Мариана, понесла любовната си мъка, изкачи стълбището и прегърна своя любим, уверена, че не ги вижда никой. Не се разцелуваха, ала сториха нещо, което доста повече впечатли Ка: прегърнаха се с все сила. Ка знаеше, че цял Карс — прибралите се от пазар домакини и мъжете им, момичетата от средните училища и пенсионерите — гледа сериала, че тъкмо заради сериала опустяват не само тъжните карски улици, а улиците из цяла Турция и междувременно осъзна, че поради интелектуалния си сарказъм, политическите си притеснения и мисълта за културното си превъзходство, той е твърде далеч от чувствителността, която пробужда този филм и че собствената му глупост го е обрекла на самотното му съществувание. Беше сигурен — след като са се налюбили, Тъмносиния и Кадифе гальовно са се гушнали в някое ъгълче и също гледат „Мариана“.

Когато Мариана каза на любимия си: „Цял живот съм очаквала този ден.“, Ка усети, че далеч неслучайно думите й отразяват собствените му размисли. Опита се да срещне погледа на Ипек. Любимата му бе прислонила глава на бащините гърди, бе вперила замъглените си от тъга и любов очи в екрана и бе се отдала с охота на чувствата, които предлагаше сериалът.

„Твърде съм разстроен — рече привлекателният любим на Мариана с непоквареното лице. — Моето семейство няма да ни позволи да бъдем заедно.“

„Щом се обичаме, нищо не бива да ни плаши“ — ведро отвърна Мариана.

— Истинският ти враг, момичето ми, е този мъж! — намеси се Тургут бей.

„Бих искала да ме обичаш, без да се боиш“ — каза Мариана.

Ка настойчиво загледа Ипек в очите, опитвайки се да задържи погледа й, ала тя тутакси отвърна очи. По време на рекламната пауза се обърна към баща си:

— Татенце, според мен е опасно да ходите в хотел „Асия“.

— Не се притеснявай — отвърна Тургут бей.

— Вие от години повтаряте, че ха сте излезли на улицата, ха ни е сполетяла някоя беда.

— Да, така е, само че ако не отида, би трябвало да е от принципни съображения, а не от страх — каза Тургут бей и се обърна към Ка: — Въпросът е в какво преди всичко би трябвало да повярвам като комунист, модернист, секуларист, демократ и родолюбец — в просветителството или в народната воля? Ако съм изцяло убеден в просветителството и в европеизирането, би следвало да подкрепя този насочен срещу фундаменталистите преврат. Ако за мен на първо място е народната воля и ако съм безупречен демократ, би трябвало да отида и да подпиша прокламацията. Вие на кое вярвате?

— Заемете страната на онеправданите и подпишете прокламацията — отсече Ка.

— Не е достатъчно да си онеправдан, трябва и да си справедлив. Повечето онеправдани са глупашки несправедливи. В кое да повярваш?

— Той не вярва в нищо — намеси се Ипек.

— Всеки вярва в нещо — отвърна Тургут бей. — Кажете ми, ако обичате, вие как мислите?

Ка се опита да внуши на Тургут бей, че подпише ли прокламацията, в Карс ще се възцари малко повече демокрация. С тревога установи, че вероятността Ипек да не пожелае да замине с него за Франкфурт е голяма, и че убеждава Тургут бей така хладнокръвно, само защото се бои да не би той да не излезе от хотела. Усети главозамайващото чувство на свобода, породено от изговарянето на неща, в които вярва, без да им вярва. Докато изреждаше баналности като прокламация, демокрация, човешки права, в очите на Ипек зърна пламъче, което подсказваше, че тя изобщо не му вярва. Но това не бе укоризнено, моралистично пламъче; тъкмо напротив — бе еротично и предизвикващо. То сякаш казваше: „Зная, дрънкаш всички тия лъжи, само защото ме желаеш.“ Ка реши, че е открил освен смисъла на мелодраматичната чувствителност и друга голяма истина, която никога не бе разбирал: някои жени намират за твърде привлекателни мъжете, които не вярват в нищо друго, освен в любовта… С породеното от новото си познание вълнение, той надълго заговори за човешките права, за свободата на мисълта, за демокрацията и за тем подобни работи. Докато повтаряше ординарните схващания за човешките права на някои пооглупели от свръхдобронамереност европейски интелектуалци и на техните имитатори в Турция, Ка прикова очите си в очите на Ипек, развълнуван от възможността да се люби с нея.

— Прав сте — процеди Тургут бей към края на рекламите. — Къде ли се забави Кадифе?

Сериалът продължи, ала Тургут бей си остана все тъй обезпокоен, понеже хем му се щеше да иде в хотел „Асия“, хем се боеше. Докато зяпаше „Мариана“ с тъгата на зареял се сред мечтите и спомените старец, той отвори дума за младежките си политически преживелици, за страха си от влизането в затвора, за човешката отговорност. Ка се досети: Ипек се измъчва, тъй като той тласка баща й към безпокойството и страха, но и му се възхищава, тъй като е достатъчно убедителен. Ка не се ядоса, задето избегна погледа му и не се засегна, когато тя прегърна баща си към края на сериала с думите: