Орхан Памук - Сняг

— Ще бъде чудесно — Ка дори не се и замисли. — Ще се подпишете като представителка на мюсюлманските феминистки.

— Не желая да представлявам никого — отвърна Кадифе. — Там, пред европейците, искам да отстоявам единствено собствената си биография, с всичките си прегрешения и недостатъци. Понякога човек изпитва желание да разкаже за себе си пред някого, когото изобщо не познава и никога повече няма да види… Това ми хрумна, когато четях класическите европейски романи, в които сякаш литературните герои разказват историите си на автора. Искам по този начин поне няколко души в Европа да прочетат историята ми.

Някъде наблизо се чу експлозия, цялата къща се разтресе, стъклата потрепераха. Подир секунда-две Тъмносиния и Ка се изправиха уплашено.

— Ще ида да видя какво става — рече Кадифе. От тримата тя се оказа най-хладнокръвна.

Ка леко повдигна пердето.

— Коларят го няма, отишъл си е.

— Опасно е да стои тук — каза Тъмносиния. — На тръгване излез през страничната врата на двора.

Ка схвана, че всъщност му казва „време ти е да тръгваш“, но не се и помръдна, като че ли в очакване на нещо. И двамата се изгледаха с ненавист. Ка си припомни страха, който бе изпитал в университета, когато в един пуст и тъмен коридор срещна въоръжени националисти-екстремисти, студенти, само че в тогавашната атмосфера не витаеше еротично напрежение.

— Може би съм малко параноичен — каза Тъмносиния. — Че си, с други думи, западен шпионин. Ти може и да си знаеш, че не си агент, може изобщо да нямаш подобни намерения, ама туй не променя ситуацията. Чужденецът сред нас си ти. А съмненията и странностите, които, без да забелязваш, предизвикваш у това вярващо момиче, са само поредното доказателство. Удостоявайки ни със своите самовлюбени европейски погледи, ти ни осъждаш и най-вероятно искрено ни се присмиваш… Аз не съм се засегнал, и Кадифе не се е засегнала, ала ти, покрай собствената си наивност, ни пробута европейските обещания за щастие и представи за правдивост, като така само обърка умовете ни. Не ти се сърдя, понеже като добрите хора го правиш, без да забелязваш собствената си лошотия. Сега обаче, подир всичко, което казах, няма как да бъдеш смятан за невинен.

На излизане от къщата Ка не забеляза никого покрай опасалите двора работилници и пое към чаршията. Вмъкна се в магазинчето за чорапи, канцеларски принадлежности и касети, в което вчера чу „Роберта“ на Пепино ди Капри и подаде на младия продавач със сключените вежди и бледото лице писмата на Неджип до Кадифе, за да ги фотокопира. За тази цел се бе наложило да разкъса пликовете. Сетне напъха оригиналните писма в същия тип поизбелели евтини пликове и имитирайки почерка на Неджип, изписа отгоре им името Кадифе Йълдъз.

Забърза се към хотела, представяйки си образа на Ипек, която го подтикваше да се пребори, ако ще и с лъжи, и с интриги, за своето щастие. Снегът пак се сипеше на едри парцали. Из улиците усети необяснимата тревожност на обикновената привечер. Каруца с въглища, теглена от уморена кранта бе запречила пътя на кръстовището между улица „Сарай йолу“ и булевард „Халитпаша“, стеснени от струпалия се по краищата им сняг. Чистачките на спрелия отзад камион разчистваха достатъчно добре предното му стъкло. Из въздуха витаеше тъгата на оловните зимни вечери от неговото детство, когато с найлонова торбичка в ръце всеки бързаше към своя дом, към своето ограничено щастие, но Ка се чувстваше, изпълнен с решимост, сякаш денят току-що бе започнал.

Прибра се директно в стаята си. Скри копията от писмата на Неджип на дъното на пътната чанта. Смъкна палтото си, окачи го. Изми си ръцете с неподобаващо старание. Съвсем машинално си изми и зъбите (обикновено го правеше вечер) и се загледа продължително през прозореца, убеден, че новото стихотворение идва. Топлеше се на радиатора под прозореца и вместо стихотворение, в съзнанието му нахлуха позабравени спомени от детските и младежките му години: „гаднярът“, последвал ги с майка му в една пролетна утрин, когато се бяха разшетали из Бейоглу, за да купуват копчета… Изгубилото се от погледа му зад ъгъла такси, дошло, за да отведе от Нишанташъ към аерогарата майка му и баща му, потеглящи на пътешествие из Европа… Коремните болки, причинени от невъзможността отново да открие високото, зеленооко, дългокосо момиче, с което се запозна на една сбирка в Бююкада и с което не спря да танцува… Спомени, които нямаха абсолютно никаква връзка помежду си и сега Ка прекрасно разбираше, че те са поредица от несвързани помежду си, безсъдържателни, обикновени случки от живота, извън пределите на любовта и щастието.