Орхан Памук - Сняг

На вратата се почука. Ка реши, че е някой от кухнята. Все пак скочи обаче, отвори и в тъмното усети присъствието на Ипек.

— Къде беше?

— Закъснях ли?

Но Ка като че не я беше чул. Мигом я прегърна силно-силно; Зарови главата си в шията й, сред косите й; и не помръдна. Тъй бе щастлив, че мъчителното очакване сега му се стори глупаво. Страдание, заради което се усещаше грохнал, заради което не изпитваше нужното вълнение. Ето защо, макар и да беше нередно, потърси сметка на Ипек за закъснението, оплака й се. Ипек обаче отвърна, че е дошла тутакси, щом баща й е тръгнал: вярно, слязла до кухнята, заръчала на Захиде туй-онуй във връзка с вечерята, ала това не й отнело повече от минутка; изобщо не смятала, че е накарала Ка да я чака. Така Ка усети, че разкривайки още в самото начало на връзката им колко е по-увлечен и по-раним, се оказва победеният в равновесието на силите. Скриеше ли обаче колко мъчително е било очакването, опасявайки се от собственото си безсилие, това би го отвело до неискреността. Нима не копнееше да е влюбен, за да може да споделя всичко? Нима любовта не е желанието да споделяш всичко? Обхванат от порива на признанието, той задъхано сподели с Ипек целия този низ от размисли.

— Забрави сега всичко това — рече Ипек. — Дойдох тук, за да се любим.

Целунаха се и се претърколиха на леглото с мекота, която дори се понрави на Ка. Омагьосващ миг на щастие за Ка, който от четири години с никого не бе се любил. Ето защо бе много повече завладян от мисълта за прелестта на този миг, отколкото от плътската наслада, която изживяваше. Умът му, както в първите му младежки сексуални опити, бе по-ангажиран от факта, че прави секс, отколкото от самия секс. Това, като начало, предпази Ка от превъзбудата. Същевременно с една неразгадаема поетическа логика пред очите му шеметно прелетяха подробности от порнографските филми, към които се бе пристрастил във Франкфурт. Не за да се насърчава си представяше порнографските сцени, докато се любеше; тъкмо напротив — сякаш приветстваше възможността най-накрая да осъществи частица от порновиденията, заели трайно място в съзнанието му. Ето защо Ка усещаше, че изпитваната кондензирана възбуда е насочена не към Ипек, а към някаква имагинерна жена от порноиндустрията, към чудото, че сега тя се намира тук, в леглото му. Докато раздърпваше някак дивашки грубо и неумело дрехите й, за да я разсъблече, той все пак забеляза, че това е Ипек. Гърдите й бяха големи, кожата по шията и раменете — пухкава и ухаеща на нещо странно и непознато. Погледна я на снежната светлина, нахлуваща отвън и се уплаши от нейните проблясващи очи. Те бяха къде по-уверени от самата нея; Ка се страхуваше да узнае, че Ипек не е тъй ранима, колкото му се искаше. Дръпна косата й, само и само да й причини болка, изпита удоволствие от това и отново я дръпна, този път по-силно, приложи няколко насилствени прийома, инспирирани от порновиденията в главата му и взе да се държи грубо, провокиран от неочаквана музика в подсъзнанието си. Усети, че поведението му й се харесва — тогава чувството за триумф, което изпитваше, се преобрази в братско закрилничество. Прегърна я силно, обзет от желанието да предпази не само себе си, но и Ипек от мизерността на град Карс. Ответна реакция нямаше и той се поотдръпна. В същото време Ка прецизно контролираше хармонията на еротичната акробатика и отдръпването. В миг на разсъдъчност, той се поотдръпна от Ипек, а сетне плътно се притисна до жената, обсебен от желанието да възпламени душата й. Според бележките на Ка за този акт, който вярвам, че съм длъжен да препредам на читателите си, те след това се притиснали плътно един към друг и външният свят останал изолиран. Пак според бележките на Ка, към финала на акта Ипек приглушено завикала, Ка пък, чийто ум бил отворен към параноята и страха, си казал, че единствено по тази причина още от самото начало Ипек го е настанила в най-отдалечената стая на хотела; той изпитал чувството на самота, породено от взаимната наслада на взаимно причинената болка. В съзнанието му и този отдалечен коридор, и стаята се били откъснали от хотела, били се изместили към някаква отдалечена махала в безлюдния Карс. И в този безлюден, напомнящ за тишината подир Съдния ден град, валеше сняг.

Останаха задълго един до друг в леглото и безмълвно наблюдаваха валящия вън сняг. От време на време Ка съзираше валящия сняг в очите на Ипек.

Четири години след появяването на Ка в Карс и четирийсет и два дни подир смъртта му се отбих във франкфуртската му квартирка, в която той бе прекарал последните осем години от живота си. Беше снежно-дъждовен, ветровит февруарски ден. Пристигнах със сутрешния самолет от Истанбул във Франкфурт и градът ми се стори по-неприветлив, отколкото на картичките с негови изгледи, пращани ми шестнайсет години от Ка. Улиците с профучаващите тъмни автомобили изглеждаха, като се изключат ту изникващите, ту чезнещи трамваи и забързаните домакини с чадъри в ръце, съвсем пусти. Беше тъй облачно и мрачно, че по обяд уличните лампи мъждееха с мъртвешка жълта светлина.