Прекратих издирването, потопило ме в плътна тъга. Върнахме се с моя спътник по същите булеварди. Някъде по средата на „Кайзерщрасе“, при магазина с тъпата табела „Световен сексцентър“, свихме наляво и една пряка по-надолу поехме по „Мюнхенерщрасе“. Тук видях турски павилиони за плодове и зеленчуци, за кебапчета и празен фризьорски салон. Вече бях подразбрал какво се гласи да ми показва Таркут бей; сърцето ми биеше лудо, но очите ми се приковаваха ту в портокалите и праза в павилиона, ту в еднокракия просяк, ту в отразените в замъглената витрина на хотел „Еден“ фарове на някаква кола, ту в неоновата буква „K“, проблясваща в искрящо розово сред спускащата се пепелява привечер.
— Ето тук, точно тук откриха тялото на Ка — рече Таркут Йолчюн.
Сведох безмислено поглед към мокрия паваж. От плод-зеленчука изскочиха, побутвайки се, две хлапета, едното стъпи на мокрите павета тъкмо там, дето бе рухнало надупченото от три куршума тяло на Ка, и отмина покрай нас. Червените стопове на спрелия малко по-нагоре камион се отразяваха върху асфалта. Няколко секунди Ка се бе гърчил от болка върху тези павета и бе издъхнал, преди да пристигне линейката. Вдигнах за миг глава и се взрях в късчето небе, което е виждал, умирайки: старите мрачни сгради, в чиито приземни етажи се помещаваха павилионите за турски дьонер-кебап, пътническите агенции, фризьорските салони и бирариите, очертаваха, заедно с уличните лампи и електропроводите, съвсем тясна ивица небе. Ка е бил застрелян нейде към полунощ. Час, в който, според Таркут Йолчюн, по тротоарите все пак още щъкат напред-назад проститутки. Истинската „проституция“ била една пряка по-нататък, на „Кайзерщрасе“, ала през някои по-оживени нощи, в края на седмицата или по време на панаирите „жените“ плъзвали и насам. Забелязвайки, че се оглеждам, сякаш издирвам някакви улики, каза:
— Не откриха нищо. Немската полиция работи добре, не е като турската.
Когато реших обаче да наобиколя един по един павилионите и магазините, той с искрена загриженост се присъедини към мен. Момичетата от фризьорския салон познаха Таркут бей, попитаха го как се чувства, само че в часа на престъплението, естествено, те просто не били в салона, дори не били чули за случилото се. Отвън Таркут бей ми поясни:
— Турските семейства пращат дъщерите си да се учат за фризьорки. Във Франкфурт стотици туркини се препитават като фризьорки.
Кюрдите от плод-зеленчука бяха по-осведомени за престъплението и за полицейското разследване. Вероятно по тази причина много-много не им допаднахме. Добродушният сервитьор, който в часа на престъплението почиствал с мръсния парцал масите с пластмасово покритие в заведението „Байрам кебап“, същия мръсен парцал стискаше в ръката си и сега, чул изстрелите, сетне, след известно забавяне, излязъл навън и бил последният човек, когото Ка зърнал в живота си.
Напуснах кебапчийницата, вмъкнах се в най-близкия пасаж и с бърз ход се озовах в задния двор на мрачна сграда. По указание на Таркут бей се спуснахме по едни стълби два етажа под земята, минахме през някаква врата и се озовахме в страховито място с големината на хангар, ползван някога явно за склад — същински подземен свят под нивото на сградата, простиращ се чак до отсрещния тротоар на улицата. Килимите в центъра и общността от петдесет и шест души, сбрали се за вечерния намаз, ясно подсказваха, че мястото се използва като джамия. Наоколо, досущ като в истанбулските подземни пасажи, бе опасано с мръсни, мрачни дюкяни: мярнах златар, витрината му далеч не блестеше, зърнах, виж ти, и джудже, продаващо плодове и зеленчуци, до него изключително зает месар, по-нататък бакалин, който продаваше кръгли суджуци, без да откъсва очи от телевизора на кафеджията. В ъгъла имаше тезгях, върху който се предлагаха докарани от Турция плодови сокове, макарони, консерви и религиозни книги, както и едно кафене, по-многолюдно и от джамия. Морни мъже се бяха съсредоточили в турския филм, даван по телевизията в задименото от цигари кафене, от време на време някои от мъжете излизаха и се отправяха към огромния пластмасов бидон, от чието кранче течеше вода, та да си направят абдест.
— За Байрама и за петъчните молитви тук идват около две хиляди души — рече Таркут бей. — От стълбите се изместват на двора.
Колкото за да върша нещо, купих един брой на списание „Теблиг“ от книжарската сергия.
Сетне поседнахме в бирария в старинен мюнхенски стил, току над джамията.
Читать дальше